Седни удобно на земята, нито прекалено отпуснат, нито прекалено изопнат. Нека краката ти намерят здрава опора, а ако напрежение стяга раменете ти, отпусни стойката. Отпусни, отпусни, отпусни… Затвори очи; така животът навън спира и животът навътре се отваря…
Успокой дишането си, накарай мислите си да стихнат. Нека хаотичното им движение секне; осъзнай най-напред непосредственото си обкръжение – почвата, въздуха, мускулатурата и позата си – а после, един по един, и елементите на Вселената: земята, огъня, водата, въздуха и фината същина; усети как светът те обгръща, дава ти сигурен дом и ти предлага добър пример. Разшири хоризонтите си до краен предел:
Земно равновесие! Умствен покой!
Небесна роса! Божия благословия!
Ти си част от Вселената, ти си вътре в света и светът също е в теб. Ако вътре в теб има покой, в света също ще се въдвори покой. А ако вън виждаш неспокойствие, и тогава пак се грижи за вътрешното си спокойствие, именно тогава го подхранвай истински. Ако има мир между елементите, и между хората ще има мир.
Сега докосни пръстта…
Земя
Майко Земя, ти си свидетелка на действията на Човека. Докосвайки пръстта, великите се вричат в Истината. Аз също докосвам пръстта, за да намеря опора и да се врека в божествената истина.
Мислено продължи нататък, пред теб има кладенец.
Вода
Погледни в него; в дълбините на кладенеца е отражението ти, а зад раменете ти в огледалото му надничат и предците ти. Погледни лицето си, виж възможностите у себе си и се проникни от мисълта за поколенията, живели пред теб, и за бъдните поколения.
Приближи сега до накладения огън!
Огън
Животът е енергия. Вътре в теб е искрата на душата; докато тялото ти е живо, нейната топлина се излъчва. В небето е божествената светлина. Връзката между огъня, който живее в теб, и небесната светлина е жертвеният огън. Вдълбай в сърцето си: душевен огън – жертвен огън – слънчев огън…
Сега насочи внимание към дишането си!
Въздух
Дишай спокойно и дълбоко, следи потока на дъха. Почувствай как между веждите ти нахлува жизнената сила, спуска се по протежение на гръбнака и се разнася из цялото ти тяло. Със спокойното дишане ще се успокоят и мислите ти.
Забележи пространството на всемира, фиността на проникващия навред ефир!
Ефир
Светът е безкрайно голям, сърцето ти е безкрайно малко. Ефирната финост се простира и в голямата Вселена, и в малкото кътче на сърцето, сливайки ги в едно. Духовното развитие е умножаване… В мъничкото кътче в дълбините на сърцето си се стреми да побереш цялата Вселена.
Почувствай как се е променил пулсът ти, как са притихнали мислите ти, как се е успокоило дишането ти. Дори не си помръднал от мястото си, а все пак обиколи цялата Вселена. Усетѝ и вземи със себе си подкрепящата сила на земята, умиващата чистота на водата, жаркия плам на огъня, безпрепятствеността на въздуха и фиността на ефира. Не само ти бъди с тях, те също са с теб.