Архангел

Тръгнали сме на съзерцателна разходка из гората край източната граница на Франция, някъде в глухата провинция. Спокойният път и тихата молитвеност освежават; неколцина близки приятели сме, крачим заедно, сякаш вървим по пътеката на вечността.

Компанията е много важна – над това размишлявах. Казват, душата на човека е като бистър кристал и в каквато среда бъде поставена, такъв цвят придобива. На слънчева светлина искри в хиляди цветове, на тъмно потъмнява. В монотонно обкръжение тоновете ѝ помръкват, в оживена среда и тя е жива. Ако човек се сприятели с лоши хора, и той лесно ще стане лош, а ако е всред по-развити духовно, самият той ще стане по-развит.

Човекът е сложно същество – една част ангел, една част животно. Първата част е от небето и копнее за него, а втората е земна, твърде земна и иска да си остане на земята. Тези две крайности се борят една с друга, съотношението на силите помежду им постоянно се мени; ту животното побеждава крилатия ангел, ту ангелът взема връх над животинските пориви. Ядене, спане, самоотбрана, чифтосване – това са универсалните задачи в земния живот. Изпълнява ги дори гълъбът – но какво да прави човекът? А най-вече какво да прави ангелът? Той няма ли нужди? Не трябва ли да спи? Не търси ли приятели? Не води ли борби? В православното християнство една от монашеските степени е Орденът на малките ангели. Такъв човек още не е голям ангел, но вече е по-скоро ангел, отколкото обикновен смъртен. Малкият ангел може все още да води борби, той все още има нужди. Аз също имам нужди. Големите ангели вече нямат такива. Ала подобното търси подобно и моята ангелска част може би копнее за ангелска компания. Те, ангелите, говорят един и същ език, разбират се…

Излизайки от гората, пътят скоро наближава едно селце. „Знаеш ли френски?” – пита някой пред табелата с името на селцето и аз признавам невежеството си. Името на селото е Archelange, но напразно повтарям буквите една по една, не намирам смисъла на думата. „Ами че архангел!” – помага ми някой, а аз потъвам в мълчание. Младежът, който крачи до мен, се казва Михаил. Неговият добър приятел, който също е с нас, е Рафаил. А има още един техен приятел, с когото заедно са спечелили посвещението си в йогата на обичта: Гавраил. И наистина Михаил е силен, борбен, закрилник на свещеното ни приятелство, Рафаил лекува всевъзможните рани, а Гавраил донася добрите вести. В компанията на тримата архангели – двама присъстват лично, третият духом – се разхождаме по главната улица на село Архангел. Табелата с името на улицата вече мога да си преведа и сам: Rue du Soleil – „Пътят на Слънцето”…

По пътя на Слънцето, в компанията на Михаил, Рафаил и Гавраил, влизаме в село Архангел… За миг проблясва провидението, проникващо навред целия всемир, воалът на настоящето се разкъсва и се показва вечността. Аз виждам само младите мъже, но имената им разкриват съвсем друга равнина на реалността. Това ли е истинската реалност… Или е случайно съвпадение? Не, по-скоро е постоянно повтаряща се необходимост…