Системата на чакрите

В Индия съкровищницата на символичните описания на гръбначния стълб е несравнимо богата. Гръбнакът е стълбът, който държи човека изправен, а изправената стойка е ключът за успешната медитация и извисяването на съзнанието. По протежение на гръбнака са разположени чакрите, така че той представлява истинска стълба, по която жизнената сила на човека, както и съзнателната му енергия, могат да се издигнат до просветлението. Интересен паралел се явява християнският символ на разпятието, към което са добавени седем степени.

Системата на чакрите в човешкия организъм действа на принципа на резонанса: онова, върху което се фокусира вниманието на човека, там се насъбира енергията му, и обратно: в зависимост от това къде се задържа енергията, изкачвайки се по стълбата на чакрите, по такъв начин се проявява и дейността му.

В митичната структура на човека изглеждат откроени две функции: духовно-медитативната активност, свързана с най-висшите нива, и нейната полярна противоположност – биологията на съществуването и продължаването на вида, която резонира с по-ниските чакри. Човек, който живее в първата сфера, наричаме духовен – към тази категория спадат светците, аскетите, учените, художниците, творците; а съответно на втората плоскост е биологичният човек.

За един просветлен човек не е проблем, ако използва енергията си само на най-висшите нива – изкуство, творчески способности, наука, интуитивни способности – тъй като това е висшето подравняване в призванието на човека. Истинският аскет е в състояние да координира енергията си и не му се налага да издига или да потиска работата на по-ниските си чакри, тъй като подтиците им вече не го смущават, не отклоняват вниманието му. Този висок резонанс е бил естествената среда на живот в Златната епоха; в епохата на духовната чистота доминираща е работата на висшите чакри.

Ако обаче човек пренебрегва висшите си способности, енергията му се спуска надолу и се съсредоточава на по-ниските нива. Който фатално се отдалечи от своя разумен и духовен аз, на него му остава само биологичното съществуване – това е окончателното втвърдяване на материята в Желязната епоха. Смята се, че в днешно време епифизата на човека е нищожна в сравнение с това колко развит е бил някога този орган. Това сочи упадъка на духовността и на интуитивните способности.

Биологичният човек отдава почти цялата си енергия за удобства и удоволствия, обаче пренебрегването на работата на висшите чакри има неизбежни последствия. Енергията, която не се използва на нивото на високите чакри, се натрупва в по-ниските, в резултат на което човек все по-интензивно търси удоволствия, а от това възникват заболявания.

Хипофизната жлеза, която е свързана с челната чакра, играе специална роля в мистицизма на йога. През тази врата човек достига до небесния нектар, до напитката на безсмъртието. Този нектар се спуска капка по капка, което практикуващият е в състояние да контролира и да задържа на високите нива по време на медитация. Ако обаче това се пренебрегва, нектарът на живота нахлува безпрепятствено към по-ниските нива и се натрупва там. Слабата функция на хипофизата забавя духовното развитие на човека и така неговите духовни способности рано или късно закърняват. Енергията, която слиза надолу, в резултат повишава силата на половите жлези. А това е съпътствано от противоречиви последици. От една страна, сексуалността се надценява далеч отвъд естественото ѝ призвание да създава потомство, върху нея се нанася някакъв митичен гланц и тя започва да играе все по-доминираща роля в живота на човека и на обществото. От друга страна, енергията, която се натрупва, но не се обработва подобаващо, нанася обратен удар, тъй като намалява способността за зачеване и за размножаване и раковите заболявания на половите органи стават бич и за жените, и за мъжете. Възможно е приравняването на занемарената хипофиза с тумора на простатата да изглежда прекалено опростенческо и все пак си струва да се помисли върху взаимовръзката между кризата на мъжката духовност и разпространението на рака на простатата. Пренебрегването на духовните измерения разтърсва и биологичното съществуване на човека в самите му основи.