Дали образованието е възможно – мненията по този въпрос се различават. Ако нещо по начало го е нямало някъде, то няма как да бъде създадено там; ако пък го има, то не може да бъде отнето. На тази основа можем да твърдим, че обучението няма смисъл, защото не можеш да издялаш дъб от топола. Парменид е бил с такова гледище и е утвърждавал абсолютността на съществуването, докато Хераклит, напротив, е бил поддръжник на тезата за осъществяването, възникването и постоянната промяна. Въз основа на това едни твърдят, че от образованието действително има смисъл, че могат да се постигнат резултати и че ако човек не притежава някакви качества, той може да ги усвои. Противоположното мнение пък настоява, че няма развитие и че към наличните качества не може да се добави нищо, както и нищо не може да се отнеме. Безполезно е да се спори по въпроса, тъй като знаем, че множеството от възгледи е безкрайно и нито едно становище, основаващо се на аргументи, не е решаващо; нещо повече – ако спорът се проточва дълго, това означава, че и двете страни грешат.

Все пак можем да заявим, че култивирането на идеали има въздействие върху хората. Следването на грубата закономерност на борбата за съществуване прави човека груб, а култивирането на красотата – по-изтънчен и по-благороден. Красотата сама по себе си е духовна практика, затова и казват, че фалшивият човек не може да бъде красив. Освен култивирането на идеали другата изключително ефективна практика е общуването. Ако дружиш с пияници, сам ще станеш пияница; ако дружиш със светци, има шанс и от теб да излезе светец. Все пак образованието, възпитанието и обучението играят роля. Иначе различните влиятелни представители на идеологиите и на актуалната парадигма не биха водили толкова ожесточена битка за индоктринация на хората. Всяка система се нуждае от послушни участници, с тях се борави най-лесно, те са склонни да поддържат системата в действие; вярно, че отдават за нея кръвта и живота си, но могат и да се ползват от нейните блага до известна степен. Но какво е образованието?

Образованието е инвестиция в най-широкото бъдеще на хората. Ако гледаме на образованието като на общо, основно обучение, тогава е ясно, че в тази област само говорим за идеали. То е подготовката за превръщането на идеалите във формиращи живота фактори. Отново и отново трябва да повтаряме нормите на правилния живот и правилното поведение – нещо повече, учителят трябва да ги въплъщава чрез примера на собствения си живот. Така от думите му ще има полза. Може би сме излезли от времето на светата невинност и наивност, но все пак правилното поведение трябва да започне с разказ за благородните идеали. Това е теоретичната основа.

Образованието трябва да бъде последвано от възпитание. То е практическата реализация на теоретично усвоените правилни идеали, или поне подготовката за нея. Възпитанието е формиране на характера, а характерът е съдбата на човека. Неразбраният гений е обречен. Двете основни насоки във възпитанието са разкриването на правата и на задълженията. Готовността за спор и за отстояване на собствените интереси следва да се развива точно толкова, колкото послушанието и уважението към авторитетите. Човек трябва да умее и да слуша, и да говори. В школата на Питагор е бил допускан онзи, който е издържал на първото изпитание. Трябвало е да чака три дни пред входа, без да яде и да пие и без въобще да му обръщат внимание. Ако останел, бивал приет; ако ли не – един натрапник по-малко.

Обучението е може би най-тясното пространство за маневриране. По време на обучение кандидатът се запознава със специални знания и умения, с личен обхват работа. Това е сферата, в която той може да реализира собственото си призвание и така да допринесе за вселенското добро. Защото целта е да се обучават компетентни хора, настроени в хармония с най-благородните идеали. С това се осъществява тристранната насоченост: теоретичното опознаване на високите идеали; практическото им приложение, живеенето според тях в хода на формирането на характера и усвояването на специфичните умения. Това са различни страни на един и същ кристал, тъй като в равнината на вселенската мъдрост всичко е свързано с всичко.