Възраст

Кога започва мистичният живот на човека? При посвещението, при постигането на просветление, евентуално при раждането – или още в предишния му живот? Животът, погледнато отвсякъде, е мистичен, великата тайна на съществуването е необяснимо чудо. Светът мълчи за нея, но всичко свидетелства…

Колко е отредено на човека – малко или много? Животът е едновременно кратък и изключително дълъг; безкрайно дълъг и кратък като премигване. От хората с духовни стремления се очаква да не пилеят времето си, а правилно да го оползотворяват.

Физическото тяло на човека се развива в течение на девет месеца, но това не може да се приеме за пълен цикъл, защото годината се състои от 12 месеца. По време на перинаталния живот останалите три месеца се прибавят към зародишния период; може би по тази причина ги наричат „златните месеци”. По-нататък първите седем години преминават в развиването на личната аура, на ефирното тяло, като резултатът от това е самостоятелността, основите на съществуването. През следващите седем години, тоест до четиринадесетгодишна възраст, се разгръща полето на разума, астралното тяло – това е времето на осъзнаването; до двадесет и една годишна възраст пък се осъществява емоционалният интегритет, тогава се появява и стремежът към щастие. Когато към двадесет и осмата година на човека изтече първият голям Сатурнов цикъл, характерът му вече е завършен. Ако дотогава не е създал семейство, не е изгубил друго освен първия си развод и първия си инфаркт.

Следват три мирни години, мисли за завладяване на света и после идва Христовата възраст. Недей да смяташ, че съдбата е безмилостна към теб и че всичко е в заговор лично срещу теб. Неслучайно си подложен на изпитание, просто никой не те е осведомил за това. След тридесетте идва истинското изпитание чрез натоварване. Великите пророци, учени, художници, истинските примери за подражание – всички са започвали делата си все около тази възраст. Който започва по-късно, по-трудно постига пробив и успех. Разбира се, уловката на успеха привлича всички, но в Христовия пример има не само възкресение. Няма възкресение без разпятие. Това е голямото премерване на силите, изпитанието чрез натоварване, което издържиш ли, можеш да встъпиш в творческия, плодотворен и резултатен етап от живота си.

Какво можеш да очакваш? Успех при всички случаи. Но знай: сянката на успеха е провалът и когато към петдесет и шестата ти година измине и вторият Сатурнов цикъл, можеш да се подготвиш всичко, което си градил, да рухне; всичко, което си постигнал, да бъде изгубено, изплъзвайки се между пръстите ти. Освен това след шестдесетте се завръща ламтежът – и толкова усложнения с него. Но не се тревожи, изчислили са, че човек има само тридесет трудни години, и то разпокъсано…

Онзи, който до десетгодишната си възраст не е станал чист, до двадесетгодишната си възраст не е станал хубав, до тридесетгодишната си възраст не е станал умен, до четиридесетгодишната си възраст не е станал силен, до петдесетгодишната си възраст не е станал богат, до шестдесетгодишната си възраст не е станал мъдър и до седемдесетгодишната си възраст не е станал светец – няма да стане такъв и по-късно.

Казват, че първите четири години от индивидуалния живот протичат в лично развитие под влиянието на изменчивата Луна. През следващите десет години се отваря разумът на детето, така че това е времето за възпитание, науки и обучение под знака на Меркурий. Във възрастта между 15 и 22 години младежът се открива за любовта и това е периодът за разцъфване на чувствата под знака на Венера. В годините между 23 и 42, между младостта и зрелостта, протича осъществяването на призванието под знака на Слънцето, а после идва периодът на повторно пламналите амбиции под знака на Марс. Следва равносметката, зрялата преценка във възрастта между 58 и 69 под знака на Юпитер; и накрая, след 70 – в добрия случай – следва успокоението под лъчите на строгия съдник Сатурн. Защото да се появиш на белия свят с плач, но да си тръгнеш от него щастлив, е по-добре, отколкото да дойдеш с усмивка, а да си идеш, скърбейки…