Представи си, че тръгваш на приятно плаване. Танцът на покоряващия се на вълните кораб е великолепен, вълнуващо преживяване е да изгубиш твърдата почва под краката си и да се наслаждаваш на люлеенето. Сякаш си се озовал в съвсем друга среда: твърдата допреди повърхност сега е гъвкава. Гледана откъм водата, реката изглежда съвсем различно, както и бреговете ѝ, и околностите – като че измеренията са се променили. Или самият ти се променяш?
Дълго време имаш чувството, че корабът се носи по течението на реката и гледаш все нови и нови пейзажи. После изведнъж картината се пречупва, но не изпитваш смут, а перспективите се преподреждат. Или самият ти се променяш? Психеделично преживяване без химическа помощ? Кое прави реката – водата или руслото? Без вода руслото е сухо, а без русло течението не се движи и вместо река има застояла вода. Изведнъж корабът спира, а брегът започва да се движи. А да не би корабът да е стоял през цялото време на едно място и само декорите на пейзажа да са се движели край теб? Като люлка, застинала в равновесие: не можеш да разбереш кое е в покой и кое в движение…
Руми, учителят с огромни познания, четял от обемистите си ръкописи на околните, преподавал им. Един ден се появил човек с необичайна външност – чужденец, аскет, който проявил почтителен интерес към учителя и посочвайки книгата, запитал:
– Какво е това?
Усмихвайки се снизходително на невежеството на непознатия, Руми казал само:
– Нещо, което не разбираш…
Тогава аскетът изтръгнал листовете на ръкописа от ръцете му и за всеобщо изумление ги хвърлил в кладенеца. Учениците скочили да спасят каквото могат, докато учителят стоял слисан, поразен. С много труд листовете били извадени от кладенеца, но с нарастващо удивление всички видели, че ръкописите са невредими и са излезли от водата сухи. Смаян, Руми запитал:
– Какво е това?
На което аскетът отвърнал само:
– Нещо, което не разбираш…
Може да си мислиш, че един път в живота си ще тръгнеш на поклонническо пътуване, ала може да е вярно и обратното: че в хода на безкрайното си поклонническо пътуване изведнъж започваш сегашния си живот. Преживяването е едно и също: живееш и правиш поклонение. Но кое е било първо – пътят, пътуването или пътникът – това е изключително трудно да се определи. Най-добре е все пак те да се срещат в някаква пресечна точка, както ти си се срещнал с кораба, с реката и с водата.
Корабът ли плава, или брегът? Кое е в покой и кое в движение? Ти ли се носиш през света, или светът се носи край теб? Всичко около теб ли се променя, или самият ти се променяш? Кое е по-постоянно? Не ти влизаш във водата, а водата те приема, защото ти ще се намокриш, но водата няма да се очовечи.
Сигурно си мислиш, че духовните ти упражнения служат за личното ти пречистване и спасение, но те облагодетелстват не само теб. Вибрациите на мантрата очистват човешкото съзнание и това е хубаво, но те въздействат положително и върху самата мантра, и върху олицетворената от нея духовна среда. Юнг твърди, че не хората притежават идеи, а идеите притежават хора. Ние не сме непременно център на света и Вселената не се върти около нас. Не само ние търсим практиката, но и практиката търси онези, които да са нейни достойни последователи. Така възниква съвършената комбинация: чисто учение от чист източник към чистосърдечен последовател. Такава чистота не може да бъде завладяна от миражи.