Преди теорията на относителността да даде задоволително обяснение на повечето възникнали във физиката проблеми, учените в началото на XX век са се занимавали задълбочено с изследвания на едно неуловимо измерение, етера, който би могъл да е основата, фонът и средата на всички вече видими и измерими движения и явления. По-нататък проучванията били изоставени…
Гръцката философия боравела с четири елемента – петият, етерът, бил добавен към теорията на елементите от Далечния изток.
Сред всички праелементи етерът е с най-фина структура. Той се отъждествява също и с понятието за празнота или пространство, и то не само като космологичен факт, а и като прасъстояние на съществуването. Като принцип е неделим от проявлението на енергиите и времето, заедно с които образува своеобразен континуум, а като мистично понятие той е изконното състояние на световете, предядрената, предпротоплазмената организационна форма на материята. Етерът също така насища пространството на Вселената и дава място за външно и вътрешно съществуване на всяко живо създание.
О, етер!
Ти, невидим, премини през целия мен,
благослови ме със свързаност и покой,
примири ме с всичко, проникни ме с божествена същност!
Ако приемем паралела между микро- и макрокосмоса, става възможно да тълкуваме израза „вътрешна празнота”, който сочи към пространството вътре в човека. Етерът във вътрешен план предпоставя кръвоносната система на тялото и пространството, изпълвано от жизнения дъх.
Известни са три нива на вътрешната празнота: а) вътрешният съзнателен простор (чидакаша) е състояние на необвързано съзнание, намиращо се в пространството зад затворените очи, свързва се с чакрата на третото око. Тук протича поемането на сетивните възприятия, благодарение на което може да се наблюдава как функционира и реагира индивидуалното съзнание. От друга страна, това е едно необятно поле на съзнанието, безгранично познание, необусловен интелект; с други думи – умът, тълкуван като всеобхватно пространство. Второто ниво б) е дълбоката празнота (дахараакаша) – физиологичната същност на човека, обхващаща коренната, кръстната и стомашната чакра. И накрая, връзката между двете се осъществява от в) психичното пространство в центъра на сърцето (хридаякаша), където могат да се наблюдават креативните нюанси на чувствата; това пространство често се отъждествява със сърдечната чакра. Етерната равнина създава връзката между тялото и ума.
Когато елементът етер преобладава твърде много в нас, резултатът е отсъствие на съзнателност и на самообладание, изчезват всички точки на свързване, което води до един вид реене без корени. Ако етерът пък е твърде малко, това ни прави склонни да се поставяме под властта на каквото ни спохожда. Нещата, които трябва да вършим, и обкръжението ни стават бреме за нас. А когато елементът етер вътре в нас е в равновесие, ние чувстваме, че разполагаме с достатъчно време, емоционални способности и търпение. Каквото и да идва в живота ни, то има своето място.
Огънят е горещ, водата е прохладна, въздухът е галещ – в контраст с тях етерът е елементът, който най-малко можем да почувстваме. Единствената му характеристика е звукът, космическата мантра, която се проявява чрез слуха ни. Тоест елементът етер изобщо не е безвъздушно пространство… Слухът е най-добрият помощник и във всекидневната ориентация, и в духовната ориентация. В духовен смисъл слухът е слушане, внимателно възприемане на ученията. В предаването на учението гуру олицетворява елемента етер, той е негово проявление.
Представител на какво е гуру? Учителят представя Бога, който се проявява в света на звуците, и онова, което предава, в действителност е пралогосът, звучащата тайна на сътворението. Отвъд пространството и времето именно елементът етер пренася информацията, вследствие на която се разгръща сътворението и благодарение на която, следвайки я, човек намира пътя си обратно към дома, обратно към Бога…