Младият човек се появи със стрък цвете.
– Какво особено чувство и какъв изключителен момент! Бих искал да те приема за мой учител, бих направил всичко за теб. Искам да живея до теб, копнея да общувам с теб! Навремето, в отдавнашен сън, видях едни очи и сега, когато се срещнахме, същите очи ме гледат… Сърцето ми подсказва да застана редом с теб. С радост ще загърбя всичко! Най-важна е обичта, толкова бих искал да се науча да обичам! Няма по-чудно нещо на света от познанието за Бога, заради него съм склонен да загърбя всичко! Бих искал да бъда твой ученик!
Учителят бе изненадан от тази искреност и въпреки че вътре в него нещо трепна, той надяна облика на невъзмутим наставник:
– Добре, а какво ще ми дадеш за това?
– Обичта си! – и този отговор разчупи облика на невъзмутим наставник.
– А аз ще ти дам живота си…
– Как бих могъл да унищожа онова, което се е случило с мен? Мога ли да залича миналото си?
– На колко години си, синко?
– На двадесет и две…
– Е, хайде, ти нямаш минало, а бъдеще! Помни, че най-добрият начин да промениш миналото, е бъдещето.
– Но аз така бих искал…
– Да, мнозина искат да станат лютня в ръцете на Бога. Само че кой е готов да изтърпи мъките на акордирането?
– Ако ученикът стане послушен инструмент, тогава силата на учителя се прехвърля върху него… Може би?
– Е, да. Тогава пръчката става продължение на ръката на учителя. Иначе е просто пръчка, която се валя в прахта на пътя. Но ако някой я хване и вдигне, тогава се превръща в протегната ръка.
– Ще бъдеш ли мой учител?
– Нека обърна въпроса: ще бъдеш ли мой ученик?
– Да, разбира се!
– Добре тогава, ако дойдеш с мен, и аз тръгвам с теб!
*
Диалогът на първоначалната невинност на душата завършва с тази разтърсваща фраза: Ако дойдеш с мен, и аз тръгвам с теб! Какви прости думи, а какво дълбоко и въздигащо изявление, откриващо безкрайни перспективи. Но може ли и в този случай да се приложи великият принцип на обръщането? Или да почитаме фразата до такава степен, че да не се и опитваме? Е, ако тази фраза е изречена от наставника, тогава е правилно; нека не анализираме значението, изречението е недосегаемо и неизменно. Обратно: ако я произнася ученикът, тя би могла да е вярна само наобратно: Тръгвам с теб, ако дойдеш с мен. Първо е оптимистичната надежда, която е почти въпрос, разбира се, дори и от страната на наставника: Ще дойдеш ли с мен? Но ученикът, макар и несмело, все пак започва думите си с висока степен на решимост: Тръгвам с теб! – и чак после задава умолителния въпрос: … ако дойдеш с мен? Ала ако учителят го казва, а ученикът го чува и се съгласява, тогава къде е окончателната дестинация?