Има два вида хора: едните смятат, че светът е съвършен, а другите, че е несъвършен. Макар да гледат един и същ свят и да преживяват сходни неща, мнението на едните все пак е едно, а на другите – друго. Кои са прави?
Навярно ще си речеш, че светът е съвършен според глупците – та нали в него има толкова грешки и недостатъци? Костилката на авокадото е прекалено голяма, животът е прекалено кратък, ала все пак, ах, как бавно тече… Би било глупаво да се твърди, че светът е съвършен. Умният човек следователно казва, че светът е несъвършен. Или ролите са тъкмо наобратно? Глупакът казва, че светът е несъвършен, заради костилката на авокадото – само че около нея е плодът; а животът е точно толкова дълъг, колкото трябва, и всичко си е на мястото. Мъдрецът и в несъвършенството открива съвършенство. За него ограничението не е свършен факт, а посока; частта разкрива цялото, а дисхармонията е зачатък на хармония. Той вижда само два вида хора – добрите… и бъдещите добри.
И не е въпросът само в това да изковем от недостатъка добродетел. Такава би била стратегията на невярващите. Да кажеш на крадеца, че е крадец, не е престъпление, а факт. Истината си е истина, а заблудата – заблуда. Ала мъдрата прозорливост отива по-надалеч от простата констатация на фактите. Ако си съдия на ближния си, можеш да изброиш всичките му недостатъци и грехове и даже да отчетеш смекчаващите вината обстоятелства, пак би могъл да произнесеш над него присъда за многократно, извършено с особена жестокост проваляне на собствената му съдба. По-добре бъди негов защитник…
Вселената се състои не само от отличници. Ние сме и силни, и слаби, и учени, и невежи, и готови за действие, и лениви. Една от най-присъщите на човека черти е неговата незавършеност. Ако към характера му не би могло да се прибави нито една добра черта, ако нито един негов недостатък не би могъл да бъде отстранен, ако нито една негова слабост не би могла да бъде превърната в сила – колко скучен би бил светът. Такова съвършенство би превърнало света в стерилна отегчителна и неразличима маса. Незавършеността не е просто несъвършенство, не е липса, произтичаща от предходното състояние, а обещание за бъдещето, възможност за съвършенство. По тази причина е вярно, че са необходими не само отличници. Процесът на усъвършенстване не бива да започва от края. В началната безпросветност, когато още не осъзнаваме с разума си своите недостатъци, всичко изглежда толкова просто. Краят на пътя пак е лек и прав; капаните са само докато вървим. Ако имаш късмет, можеш да прескочиш от началото направо в края, но не се изненадвай, ако заседнеш насред пътя. Несъвършенството е човешко.
Божествен прав ъгъл
В един православен манастир, в глухо и затънтено място, след като дни наред няколко души помагали, борейки се за всеки квадратен метър, който били почистили и изравнили, в края на работата майсторът се заоправдавал: „Остана ей това ъгълче, решението не е съвършено, не довършихме докрай работата тук, а там попрекалихме”. Тогава един остроезичен монах го срязал: „Стига! И добрият Господ, дето е всемогъщ, пак не е успял да направи и един-единствен прав ъгъл в цялото творение!”.
И как тогава човекът иска да натъпче в ума си всичко или да измери с точност отлитащото време? Какъв суетен стремеж!
Та значи кой е прав? Съвършен ли е светът, или не е? А може би това въобще не е спорен въпрос. Всъщност светът – с цялата си съвкупност от недостатъци – несъмнено е съвършен, ала на нивото на възприятията е такъв, какъвто си ти самият: ако ти самият си незавършен, и светът ти се вижда такъв; ако си цялостен – виждаш го цялостен. Мъдрият поглед в настоящето прозира бъдещето, в слабия човек вижда безукорния, а в недостига – пълнотата. Несъвършенството на света е негово съвършенство, недостатъкът е присъщо качество на човека. И от него може да се стигне до пълнота.