Дейност

С какво се занимава човек? Да си признаем – с множество глупости. Опитва се да убива времето, ала в крайна сметка времето убива човека. Търсим удоволствия, които са достъпни за всяко живо същество. Мнозина жадуват за признание, за почести или пък за богатство, макар всъщност тези неща да не са цели, а по-скоро средства. Всички тези занимания представляват боравене с енергията, с която разполагаме в живота: колко от нея може човек да впрегне в работа, колко може да постигне? Съзерцанието е по-висша цел, по-тиха заетост, но съпътствана от сериозни поуки.

Изследователят Норман С. Роуз е категоризирал стадиите на човешкия живот в съответствие с числата на Фибоначи. Тази числова редица се характеризира с това, че първата цифра е нула, втората единица, а всяко следващо число е сбор от предишните две: 0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89…

Поредността на Фибоначи дефинира една експоненциално нарастваща спирала, сякаш човешката дейност се движи по все по-широко разгръщаща се траектория. Можем да се надяваме, че тази житейска спирала не ни разпръсква в центрофугата на центробежната сила, а по-скоро ни понася по безкрайната писта на вечността.

Освен с тази сложна математическа закономерност, отразена и в природата, и в човешкия живот, мистерията на зачатието и раждането според мнозина има паралел със символичното влияние на Луната. Въздействието на Луната наистина е много благотворно в природата. Луната е удивителен символ на мистерията на светлината, като със своите цикли на нарастване и отслабване е естествено и лесно за следване средство за отброяване на времето. Индийската философия използва едно прекрасно сравнение, според което Луната нараства от множеството души, които отиват на нея, а намалява от масовото оттегляне на преродените души към Земята. Луната внася светлина в тъмната нощ и едновременно въплъщава в себе си двете качества на светлината и сянката: ражда се в тъмнината и дава виделина. А пък щом човешкият живот е заченат под знака на Луната, тогава мистерията и тайното призвание трябва да останат характерни за него до самия му край. Ето защо Луната се завръща непрекъснато в цикъла на женската плодовитост – а нека добавим, и на мъжката активност. Дневният цикъл също не се състои само от редуващи се фази на бодърстване и сън, на работа и почивка, а като времеви фрактал обхваща в себе си цялата продължителност на живота – всеки ден ние се раждаме и умираме. Спирането или преобразуването на фертилния цикъл е естествен знак, че трябва да пренасочим вниманието си от преходното към трайното. Това е като предупреждение на времето, обозначаващо и посочващо съотношенията колко време и енергия да посветим на изпълнението на биологичните си занимания и колко – на духовното си призвание.

Ако редуцираме броя на житейските цикли, стигаме до четири етапа: учение, създаване на семейство, оттегляне и подготовка да продължим нататък, тоест към вечния живот. Особено внимание заслужава четвъртият цикъл, който преминава под знака на подготовката за отвъдното и осигурява истинското решение на голяма част от тревогите и проблемите, възникващи в здрача на живота.