Ние, хората, сме изключително привързани към физическия контакт; липсата му води до страдание. Човекът е социално същество, ние търсим компанията и близостта един на друг. Доказано е, че сензорната депривация, тоест лишаването от усещания, може да доведе до психични изкривявания. Благодарение на технологиите се откриват хиляди начини за създаване на връзка и все пак страдаме от липсата на физически досег. Каква е причината за това? Може би подтикът да вярваме само на очите си, на ушите си и на сетивата си? Трябва ли да докоснем другия човек, за да повярваме, че го има?
Потребността от физически контакт се дължи на присъствието на душата, на нейната привличаща сила, на финото ѝ излъчване. Лъчението, което обгръща човека – аурата – се усеща от всеки, дори от онези, които не могат да я видят. Тази обвивка има особен енергиен заряд. Малките деца все още нямат обвивката на личната аура, затова винаги се притискат до някого. Стремят се да влязат в защитното поле на някого другиго, на родителите си. По-късно вече се развива и собствената им аура и колкото по-развит духовно е човек, толкова по-силно и мощно е излъчването на аурата му. Обичайно обвивката на аурата около тялото е с дебелина една педя, но при изключителни личности излъчването може да е до цял метър. Могъщо излъчване могат да имат хора както от страната на доброто, така и от страната на сянката; сферата на аурата на великите светци е също толкова голяма като тази на убийците или на воините. Аурата сама по себе си не е признак за духовно развитие.
Важна обаче е интензивността на аурата. Това се долавя веднага при лична среща. Нужно е да се знае, че излъчването на един усъвършенстван човек пропива обкръжението му, дори личните му вещи и предметите, които употребява. Може би това обстоятелство е основа на култа към мощите, към реликвите. Всъщност излъчването, въздействието на някои хора се усеща и от фотографии, видеозаписи или в техните отпечатани писания. Сякаш тези индиректни средства като посредник карат човека да се появи.
И тук не става дума просто за харизматичност. Когато зад нечий успех и популярност стои изкуствен имидж и телекомуникационна техника, не непременно е налице истинско съдържание. Харизмата наистина очарова публиката, но онези, които разбират, усещат фалша. Харизмата може да е празна уловка…
Защо толкова обичаме и толкова ни липсва физическото присъствие на нашите ближни? Какво у ближните си намираме за привлекателно? Често това са общите трепети, приликите или пък дори значителните разлики, нещо необяснимо: etwas magnetismus…
Ягявалкя решил да се оттегли от света и пожелал да раздели богатството си. Щял да го остави на жена си, но тя поискала да узнае от него тайната на вечния живот.
– Какво да правя с нещо, което няма да ме направи безсмъртна? Господарю, по-добре ми кажи онова, което знаеш за пътя към безсмъртието!
Мъжът ѝ започнал да я учи:
– Съпругът ти е мил не защото ти е съпруг, а защото е душа. Съпругата също е мила не защото е съпруга, а защото е душа. Синовете ни са ни мили не защото са синове, а защото в тях живее душа. Дори богатството ни е мило не заради материалната сигурност, а заради Душата. Светът също ни е мил не сам по себе си, а заради Душата, както и природните сили или съществата не са ни мили сами по себе си, а поради присъствието на душата.
Ясно е, че трябва да гледаме, слушаме и разбираме Душата, в нея трябва да се вглъбяваме. А който е видял, чул и разбрал Душата и се е вглъбил в нея, той познава цялата Вселена! (Брихад Араняка Упанишад 2.4.1 – 5)
За човека, който вижда душата, всичко е мило и всеки е мил, защото дори зад променливите явления той е в състояние да открие непреходната духовна същина.