Трите фактора, които съставляват Вселената, са съществуването, осъзнатостта и щастието. При човека индивидуалното развитие минава през тези степени. Детето най-напред опознава света и себе си чрез храната. После сетивните му функции се урегулират и на второ място то опознава себе си чрез жизнената сила. Третото стъпало е разумът, който, от една страна, означава импулсивно-ментално, а от друга – рационално-интелектуално разгръщане. Накрая, петият аспект на самоосъзнаването е изпитването на щастие, вътрешната радост на душата.

Основното преживяване на съществуването е поддържането на битността, тоест сетивното съществуване. Тази битийна равнина е даденост за всяко живо същество: стръкът трева съществува точно така, както и просветленият човек. И все пак не е все едно какво избираме за предмет на изследване, по какъв начин и в какво настроение се стремим да тълкуваме битието. Съществуването е изключително позитивна основа, но можем да очакваме да виждаме нещата според начина, по който си представяме света.

Вторият фактор, съзнанието, се проявява в различна степен при различните форми на съществуване. Въпреки че и стръкът трева расте и се стреми към светлината, неговата осъзнатост все пак е доста ограничена. Човешкото съзнание е много по-широко от това дори на най-примитивното си ниво. Знанието, знаещият и предметът на познание се обуславят взаимно под формата на средство, субект и обект. Елементите на знанието са: а) способността за разграничаване, или анализ; б) мистичното виждане, или прозорливост; в) независимостта, или свобода на духа от привързаности, и накрая г) простотата, или доброволната дисциплина в името на духовното развитие.

Третият фактор на битието, щастието, е синоним на прекрасната истина да се радваш, да обичаш, да се възхищаваш. Степента му зависи от духовната зрялост. Един духовен човек има всичко, дори да не притежава нищо; и даже да няма дом, негов дом е целият свят.

Съществуването е универсален закон, осъзнатостта е ограничен закон, докато любовта отново е универсална. Съществуването свързва всеобхватно всички същества и обекти, дори идеите и страданието. Онтологично съзнанието също е универсално, ала съвсем малко хора се занимават с култивиране на знание. Философията, теорията, теологията са хляб за малцина. Но що се отнася до любовта – всеки обича, дори и гълъбът отглежда пиленцата си, макар и да не се занимава с обмен на екзистенциални идеи.

Най-висшият продукт на съществуването е съзнанието, а най-висшето преживяване на съзнанието е любовта. Това означава, че връхната точка на съществуването е любовта. Следователно можем да кажем, че любовта е окончателната дума във всемира, а също и най-великият закон на света. Илюзията, фалшът или в най-добрия случай интересът движат света само на елементарното ниво, на равнището на материята. В истинската равнина на съществуването царуват истината, милостта и любовта, а сред тях най-вече любовта.

Затова според принципа на закона на любовта трябва да осъзнаем, че любовта не е чувство, а въпрос на мироглед, състояние на съзнанието. Тя е основната позиция, определяща всички вибрации, чрез които се свързваме с всеки елемент във Вселената. Не можем да спрем до интелектуалната обич, до обичта по принцип; трябва да говорим за практическо вършене на добри дела. Любовта е служене. Това важи както между хората, така и в отношенията между човека и Бога. Който търси Абсолютната истина, нека го прави с любов!

Мъничкото може да победи безкрайното, въпреки че това всъщност е невъзможно. Кое все пак прави този невероятен факт възможен? Единствено любовта. (Свами Б. Р. Шридхар)

В света на физиката една от големите закономерности е E = mc2, иначе казано: „Енергията е равна на масата по скоростта на светлината на квадрат”… За разлика от това уравнение, формулата на любовния мистицизъм е истинско духовно чудотворство: само любовта ражда любов. И тъй като говорим за мистика, тази формула важи и наобратно, ако разменим местата на елементите: любовта ражда само любов.