Троицата в повечето традиции е свещена. Достатъчно е да споменем само минало – настояще – бъдеще или подземен свят – Земя – висши светове. Графиката, сумираща елементите на новата парадигма, също е тройствена. Квадратът, триъгълникът и кръгът са три прости основни геометрични мотива и същевременно три универсални символа. Финият ритъм на тези три форми е пълен с дълбоко съдържание.
Квадратът е балансирана взаимовръзка, в която четирите праелемента (Земя, Вода, Огън и Въздух) са в равновесие и която държи заедно напрегнатите енергии в тях, за да бъдат прилагани полезно. Четвъртитостта винаги е символ на материята, на явленията в света, като едновременно означава и връзка с външния свят, и разграниченост от него. Всред космическите елементи на съществуването на квадрата съответства материалната Вселена, а измежду индивидуалните елементи на битието – тялото, което е отправната основа за духовната работа. Четириъгълникът следователно е територия на материята, на стабилността, на основаването, които сетне могат да бъдат приведени в движение.
Триъгълникът (тригон) е най-силната връзка, която може да овладее прастихийните природни и емоционални сили, напрегнати в квадрата, и да ги задвижи в посока към възможно най-добрите и благородни цели. Измежду космическите елементи на съществуването той обозначава отделните живи същества, а измежду индивидуалните елементи на битието – обособената душа. Триъгълникът – освен символичното послание на собствената си тройственост – отразява дисциплинираната енергия, напрежението и активността, когато едно нещо се превръща в друго. По този начин земетресението става стабилност, наводнението – водата на живота, пожарът – топлеща енергия, а вихрушката – свобода; тоест тези неизмерими природни сили стават енергии, които привеждат душата в движение и я карат да лети. Това е динамизмът.
Накрая кръгът (циркулус) е хармоничната връзка, която като символ на пълнотата и красотата във Вселената събира в единство латентната сила на квадрата и енергетичната духовна дисциплинираност на тригона. Кръгът е символ на завършеността, където нещата се събират. Измежду космическите елементи на съществуването той обозначава управляващия света Бог, а измежду индивидуалните елементи на битието – Духа, съпровождащия човека божествен принцип. Този кръг може да бъде знак за лаборатория, подпомагаща промените, а може да бъде и кръг от събеседници, обсъждащи духовни теми.
Херметично затворена среда – казваме често, като имаме предвид само това, че от нея жива душа не може да излезе, нито да влезе. Ала всъщност изразът „херметичен” се отнася за Хермес Трисмегист, великия магьосник, който, казват, имал такава вълшебна мощ, че можел с магични печати да затваря ракли и съдове. Тази скришност е присъща на тайните, откритата тайна вече не е тайна. При човека залог за тайната е мълчанието; в някои церемонии по посвещаване херметичната тишина е означавала обет за пазене на тайна. Това е затвореност, затвореност за бъбривостта, но отвореност за предмета на тайните.
От обединението на трите фигури – квадрат, триъгълник и кръг – се състои Големият печат на Хермес, тайната на тайните, който представя по символичен и асоциативен начин невидимите небесни светове. Това е синергична тайна – съставните части на Вселената, събрани заедно, означават повечето от простия им аритметичен сбор. Тайната е обгърната от мълчание, затова печатът на Хермес се нарича и печат на мълчанието, което е достатъчно красноречиво. Освен достоверност и авторитет печатът представлява и индивидуалност, но по силата на асоциацията със скритост означава също и чистота, девственост.
А ако съберем елементите на индивидуалното ниво на съществуване: материалната основа на парадигмата – квадрата (тяло – ШАРира на санскрит), обозначаващия индивидуалността триъгълник (душа – АТман на санскрит) и обозначаващия божествения принцип кръг (дух – ПАРАматман на санскрит), възниква едно ново понятие – ШАР-АТ-ПАРА – целостта, метафизичната основополагаща концепция за парадигмата, възможността за новия синтез. ШАР-АТ-ПАРА сочи отвъд самото себе си, следователно е синергично, магично понятие; то е осъществеността на човека – на завършения човек, прероден в просветлено състояние на съзнанието.