Махалото се люшва в едната посока. Работата му е да се движи – спирането е смърт. При махалото точката на покой е мъртва точка. Така че то тръгва в едната посока, люшва се, с което създава липса и произтичащата от нея притегателна сила към другата страна. Това привличане му позволява да стигне до крайната точка на максималния си мах, а сетне го притегля обратно оттам. Махалото спира на крайната точка и после тръгва наобратно. Възникналата липса го тласва към противоположната страна, но с това на тази страна отново възниква липса, която скоро ще го принуди пак да се върне. Размахът, силата и движението, които се натрупват на едната страна, веднага създават на другата страна също толкова голяма липса, принуждаваща към уравновесяване. Махалото винаги преминава през равновесната точка на златната среда, но никога не спира там. На едната страна натрупва нещо добро, някакво качество, а когато се люшне, качеството намалява и расте слабостта. Това го тласва към противоположната страна, с което слабостта или лошото се усилват, но махалото достига крайната точка и властта на лошото започва да намалява, като междувременно липсата вече е породила притегателната сила и го понася към доброто.
И така продължава през цялото време, докато махалото не спре. Това не е физика, не е гравитация, а съдбовност и уравновесяване, предопределеност.
Някои смятат, че светът се намира в равновесие между доброто и злото, и ако речеш да се молиш, с това умножаваш доброто, поради което, за да настане равновесие, някъде се появява злото и се кондензира като страдание. Затова те по-скоро се заемат със самобичуващи разкаяния, та да уравновесят породеното от молитвите им добро и да не падне върху друг злото, което се е умножило. Нима е така – че умножаването на доброто увеличава и злото? Вярно ли е тогава и обратното – че там, където злото взема превес, се появява доброто? В това редуване нито едната, нито другата фаза трае вечно: всичко ли отминава?
Борбата между светлината и сянката в дългосрочен план се развива именно по този принцип на махалото. Космическата борба между доброто и злото означава точно такива люшкания от едната в другата посока: ту светлината побеждава и тъмнината бива надмогната, ту тъкмо обратното. Когато доброто е в позиция на победител, започва покварата.
Благоденствието създава мързеливи хора, мързеливите хора създават трудни обстоятелства, трудните обстоятелства създават силни хора, а силните хора създават благоденствие.
Която и крайност да вземе превес, това не е здравословно; тя буйно процъфтява и после бавно – или пък стремително бързо – запада.
Везните също са махало. Ако едното блюдо натежи повече и се смъкне надолу, с това издига другото нагоре, а самото то пада. Противоположностите се обуславят и пораждат една друга, едната не е в състояние да живее без другата. В Египет Анубис слагал душата на мъртвия на везни и ако тя се окажела лека, не получавала избавление.
Ако слагаш неща в материалното блюдо – а и защо да не слагаш: стремежи, желания, воля, любов – тогава слагай и в духовното блюдо: молитви, медитация, пожертвователност.
Земята се върти в кръг под равнината на колебаещото се махало на Фуко – кълбо с необходимата маса, окачено на необходимата височина. Махалото привидно описва кръгова орбита, но всъщност става тъкмо обратното: махалото се движи в една и съща равнина, а пространството се върти под него. Ако е настроено съответно, то гаси подредените в кръг свещи или рисува розата на ветровете в пясъка.
Случва се везните на нашия живот да се разколебаят и за момент да не намират равновесие; и все пак бавно достигат златната среда. И може в космическия двубой между светлината и сянката една битка да бъде спечелена от едната страна, а друга битка – от другата, но изходът от войната вече е решен: в дългосрочен план побеждава светлината.