Най-често срещаният тежък метал във Вселената е желязото. Желязото всъщност е най-твърдият космически материал. Той е разпилян из космическото пространство. Малките метеоритни камъчета, същински непрекъснат поток от метеоритен прах, достигат повърхността на Земята; но най-добрите метеорити са метални: желязо, никел и множество сплави.
Човешкото тяло по невероятно органичен начин е внедрено в материалното обкръжение на всемира. Срещаме свои двойници по хиляди начини, дори сред природните обекти. Колко пъти ни се случва във формата на облака да открием човешка фигура или пък да намерим камъче с изваяно върху него човешко лице. Издължените пет лъча на морската звезда наподобяват човешка фигура, съотношението между твърдата и течната част на нашето тяло е пропорционално на съотношението между сушата и моретата на Земята. Съдържанието на сол в кръвта ни е подобно на морската вода. А в нашите кръвоносни съдове биологичното желязо образува сърцевината на хемоглобина в кръвта, тоест хемоглобинът прилича на желязото, на най-често срещания тежък метал във Вселената. Звезден прах циркулира в нашите кръвоносни съдове… Този факт също посочва паралела между микро- и макрокосмоса.
Всички мистични школи са смятали кръвта за изключително важна. Кръвта е преносител на съзнанието – докъдето достига тя в тялото, има съзнание, протичат възприятия, чудото на живота се случва. Там, докъдето кръвта не може да достигне, органът става безчувствен и дори умира. А през целия ни живот кръвният поток носи космическата материя в нашата кръвоносна система. Паметта за тази Вселена е незаличимо вписана в тялото ни.
Тялото ни е изградено от материя, всички знаем това, а възможността за осъзнаване е обусловена от силата на елементите на тази внедреност. Докато мислим само през телесното, материализмът е неизбежен. Безспорно, често духовността на хората е изцяло обвита в материя, сякаш човекът е само тяло: това е висша форма на мимикрия.
Освен това тук влияят биологични, семейни, национални, културни и милион други внедрености. Ние съзнаваме повечето от тях и дори в повечето случаи се стремим да се съобразяваме с тях. Трудно можем да се отървем от отъждествяванията, макар все пак те да оставят на човека малко свободно пространство. Вярно е, че миналото, старите нагласи понякога се завръщат, но постоянството и дистанцирането от неправилната практика рано или късно водят до успех.
Внедряването ни в материята не само ни ограничава, но и органично ни свързва със света, определяйки ни специфичен диапазон на движение. Вселената е нашето обкръжение, тя не е срещу нас, тя е за нас и с нас. Докато сме заключени в тела, този свят е нашият дом.
Само че мъдреците добавят, че тялото е от материя, но душата е от Духа. Съзнанието идва от Съзнанието, духът идва от Духа, щастието идва от Блажения. Следователно, ако мислим не само в контекста на тялото, но и на душата, освен спомена за космическата внедреност можем да съживим и спомена за духовното си начало. Изначалният дом на нашето духовно същество е по-висшият свят. Въпреки това, за да стигнем до него, ни е нужна духовна втора космическа скорост, която е достъпна едва за малцина. Духовната втора космическа скорост е един от резултатите по духовния път.
Ако хемоглобинът в кръвта е свързан със съвкупната материя на макрокосмическо ниво и със съзнанието на микрокосмическо ниво, тогава изглежда логично, че съзнанието, пренасяно от желязото в кръвта, може да бъде ключът към опознаването, но и към надрастването на материалния свят. Човек живее за това, за което е готов да даде кръвта си – тоест на което посвещава съзнанието си.
А на съзнанието се приписва едно специално свойство и това е самоозарението. Блясъкът на съзнанието хвърля светлина върху обектите – тоест върху света на материята – но също и върху самия субект, върху човешкото същество. Следователно в светлината на съзнанието имаме възможност да опознаем света около себе си, но и самите себе си. Затова една от първите стъпки към просветлението е съзнателната саморефлексия. Първо, човек трябва да стане господар на съзнателния си аз, след което да го постави в служба на Провидението. Пръст в пръстта, дух в Духа…