– Ние не чупим огледалото, а се оглеждаме в него. Светът днес държи вдлъбнато огледало пред повечето хора, недостатъците им изпъкват. Обаче погледнеш ли веднъж в огледалото, това е първата стъпка към отрезвяването…
– Добре, приемам това и не искам да чупя огледалото. Но колко дълго човек може да издържи да получава само отрицателна обратна връзка?
– Човек може да понесе много неща – много повече, отколкото си мисли. Отрицателната обратна връзка тъй или инак трябва да изостря вниманието ни. Мъдреците казват, че трябва да се вслушваме или в количествената, или в качествената критика.
– Какво е количествена критика?
– Количествената критика е, когато всички или почти всички посочват, че не вървиш в правилна посока. Ако действията ти предизвикват недоволство у повечето хора, определено трябва да обърнеш внимание на това. Качествената критика, от друга страна, се занимава не с мнението на масата, а с мнението на авторитетната фигура, която е най-важна за теб.
– Това е интересно; значи мнението на мнозинството не е важно?
– Според ученията в критична ситуация се препоръчва да постъпваме така, както биха постъпили спокойните, духовно извисени и мъдри хора. Тяхното поведение е еталонът. А тук не става въпрос за мнозинство.
– Както количеството и качеството ли?
– Да, нещо подобно, въпреки че, както казах и преди, критиката може да бъде въпрос на количество, а също и на качество. Би било лесно да пренебрегнем количествената критика, позовавайки се на прочита на качествената критика, която е благоприятна за нас. Мисля, че и двете заслужават вниманието ни.
– Ами личното убеждение?
– Смяташ, че трябва да обсъдим и трета гледна точка? Освен авторитета и средата, и вътрешното убеждение?
– Да, може би то не бива да се пренебрегва.
– Съгласен съм, без вътрешно одобрение човек просто упражнява насилие върху себе си. И без това духовната традиция определя тройна съпоставителна система. Една от съпоставките, която борави повече с теоретични източници, е препратка към откровенията, логиката и свещената традиция. Трябва да се обърнеш към тези източници, ако искаш да докажеш дадена теорема или твърдение. Освен това съществува и друг ред, въз основа на който можеш да определиш кой е правилният курс на поведение. Това е системата за съпоставяне между учителя, учението и практикуващите. Тук учението е в центъра: учителят е учител в светлината на учението, а практикуващите са практикуващи в духа на учението. Обаче едно напътствие може да стане истински твое само когато сърцето ти го одобри.
– Но тук не се ли крие опасността от самозаблуда или удобство? Да приемам само това, което ми е комфортно?
– Разбира се, има капани, за които трябва да бъдеш подготвен. Затова първото и може би последното качество е искреността. Ако си взискателен към себе си, няма да паднеш в клопката на самозаблудата. Но и ти самият усещаш колко по-пълноценно е чувството да можеш да приемеш нещо с цялата си душа и сърце. Когато един съвет, една мисъл станат част от самата ти същност. Когато една дума, един жест те съпътстват през целия ти живот. В близост до великите люде човек получава много такива подаръци.
– И великите люде ли са огледало за човека?
– Най-вече те са истинското огледало. Разбира се, доста е рисковано да погледнеш в огледалото на един строг светец. Ако в теб все още има самозаблуда или лъжа, този поглед ще ги изобличи. Огледалото на милостивия светец е изкривено огледало, което филтрира недостатъците ти и ти показва по-добър образ от действителния. Но то е и вълшебно огледало, защото не просто филтрира, а и малко по малко премахва твоите недостатъци.