Метаморфозата на прераждането създава връзки между няколко полета. На субективно ниво тя обединява физическите и метафизическите сфери на човека, както и равнините на неговата междугалактическа вътрешна система. Затова по отношение на индивидуалната душа можем да говорим за два вида превъплъщаване. Едното е екстровертното прераждане, когато индивидуалната душа се мести от едно тяло в друго и винаги следва траекторията на възможностите, които тези тела ѝ предлагат. През физическите си животи тя напредва в своята духовна еволюция към пълното пречистване. В този процес човек е принуден да се ражда, да живее, да умира и след това да се преражда отново. Това е реинкарнация, тоест повтарящо се физическо превъплъщаване.
Другата проекция на субективните аспекти на въплъщаването на душата е вътрешната самсара. Тук вече не говорим за смяна на телата, а за промени в нивата на съзнанието, които се случват в рамките на един живот. Казват, че героят умира веднъж, докато светецът трябва да умира безброй пъти. Героят се отказва от тялото си заради правдата, а светецът – от несъвършените състояния на съзнанието си. Той „умира” за всеки свой грях, а развитието е дълго, винаги има от какво да се пречиства. Чрез вътрешната самсара човек може да пропътува през областите на своя съкровен свят, от най-елементарните нива на вибрация до най-висшите цели и идеали.
Целта на самсара във външния свят е да създаде пропускливост между сферите на световете и времевите измерения. Многопосочното превъплъщаване на душата – тоест не само от човешко същество в човешко същество – създава връзка не просто между биологичните светове на дадена планета, каквито са растителният, животинският, човешкият и астралният свят, но и между различните сфери на Вселената, тъй като животът се разпростира навсякъде. Тя освен това свързва границите на една от най-големите двойствености във всемира – живота и смъртта. Самият свят също пулсира между състоянията на проявление и оттегляне, което е космическият паралел на раждането и смъртта на човека. Световете възникват и изчезват точно както индивидуалната душа се въплъщава в тяло и го напуска.
Казват, че Духът, който е създал света, е вечен също както и душата на човека. И точно както душата приема нови и нови телесни форми, така и Духът създава световете отново и отново.
Накрая, последната голяма връзка между относителния и абсолютния свят се осъществява, когато сферата на мимолетността се отваря към вечността. Този трансцендентен звезден портал е отворен за пречистените души, които, освободили се от принудата да се въплъщават в тела, се завръщат към божествената предвечна хармония, в своята изначална духовна реалност.
Така че последната метаморфоза е реинтеграция, завръщане у дома. Човек не надмогва безкрайната поредица от смяна на формите чрез достигане до безформеност. Неутралността не е отговорът на проблемите, причинени от самсара. Окончателният отговор, тоест състоянието на избавление, е осъзнаването и постигането на изначалната позиция на душата.
Заключителният раздел на едно от монументалните индийски религиозни произведения, Веданта Сутра, се занимава с естеството на спасението. В него се изследва дали състоянието на душата, преодоляла всички материални ограничения и завърнала се в царството Божие, може да се счита за окончателно?
Този, който познава качествата на Господа и благодарение на добротата и предаността си достигне до Божието царство, никога няма да се завърне в кръговрата на самсара… След като ги е отвел в Своя дом и е отмил от тях невежеството, пораждащо невярност, Господ никога няма да изостави своите деца, които обича до обожание и които са малки искрици от собственото Му същество.
И човекът, преследвал лъжовните сенки на привидната радост през безбройните си животи, никога вече няма да напусне безкрайната земя на истинската радост и мъдрост, нито своя най-добър приятел и най-състрадателен господар… Този, който най-сетне се е завърнал при своя първоизточник, не желае нищо повече от Бог; той просто Го следва и не би могъл да се отдели от Него нито за минута. (Веданта Сутра 4.4.22, Пояснение)
По какъв ли път върви душата през цялото това скитане? През каква ли метаморфоза преминава, през какви промени в съзнанието? Мнозина смятат, че голямата метаморфоза е превръщането на атеиста във вярващ човек, ала мъдреците добавят, че истинското чудо е превръщането на обикновения вярващ в просветлен, пламенен мистик. „Всяка смърт е линеене. След линеенето започваме да живеем в обновено тяло, с нови сили – до следващото линеене. И с всяка една крачка нататък… разумът ни укрепва като светлината на изгряваща звезда.” – пише Гардони в „Невидимият човек”. Като погледнем назад, виждаме ясно съдбовните моменти в живота си, но все пак трябва да живеем гледайки напред…