От какво е съставен животът? Кой е създал човека по този начин? Ти резултат на своите гени ли си, или на възпитанието си? По образ Божи ли си направен, или си продукт на някаква ужасна химическа лаборатория?

Кой е създал формата на човека? Кой грубото му тяло, а кой името му? Кой движенията му, кой ума му и различните му поведения? И в крайна сметка кой е вдъхнал жертвоготовността у човека? От кого е истината му и от кого е лъжата му? Откъде е смъртта му и откъде – неговото безсмъртие? (Атхарва Веда X, II химн)

Вземи голяма доза жизнена енергия, та човешкият род да завладее планетата. Необходими са умения за оцеляване, устойчивост, приспособимост и разум. Нотка алчност, егоизъм за оцеляването, желание за създаване на проблеми, за да бъде по-вълнуващ цялостният ефект. Много избухливи емоции, примесени с малко артистичен усет и някаква красота. Никоя от тях не бива да е прекалено силна! Значителна доза заблуда, малко безразличие, мъничко доброта. И страст в изобилие! Тя е каймакът на живота! Характерни горчиви черти, две супени лъжици самозабрава, чувство за отговорност – това е особена екзотична подправка, не е фатално и да се пропусне, може да се замени с лицемерие. Мързелът също е вкусна подправка, гневен пипер, горчива сол и пелин, но и капка мед. Тя по-добре разкрива вкусовете. Няколко листенца ядливи цветя, мургава кожа и черна брада за украса, за други може руса коса и сини очи. Проницателност, двуличие и насилие, щипка нежност, смирение и спокойствие, и така цялата смес е съставена от противоположности…

Де да беше само това съставът на човешкия живот! Смесицата е много сложна, комбинация от добро и зло. Човекът е наполовина животно, защото е вкоренен в природното съществуване, и наполовина ангел, защото идва от небето. Той е малък дявол заради злобата в себе си и невинно животно заради добронамереността си. Ала не можем да го разглеждаме просто като съставен от противоположности. Философите спорят от хиляди години: добър или лош е човекът?

Аристотел го смята за потенциално добър, според Менг-дзъ (373 – 289 г. пр.н.е.) той е добър по природа; от друга страна, Хсун Дзъ (305 – 235 г. пр.н.е.) твърди, че човекът по нрав е покварен и изроден, а неговата доброта може да се дължи само на възпитанието му. Сенека с горчивина признава, че обществените институции са резултат от престъпността и покваряването на човешката природа. Според Библията човекът е създание, обременено с първородния грях, а Ману, древният индийски законодател, твърди, че е рядкост някой да е чист и безгрешен по природа. Гьоте пък направо казва, че съвестта е добродетел на наблюдаващите, не на действащите.

Има четири основни недостатъка, които обременяват съществуването на човека на земята. 1) Той е в илюзия – но тогава значи целият свят е мираж. 2) Сетивата му са несъвършени, затова 3) често се разочарова и греши. Тези три черти са почти непреодолими недостатъци; независимо дали ви харесва, или не, всеки е изложен на тях. Обаче четвъртият недостатък е въпрос на морал: защото 4) човек е склонен да мами. Следователно той също носи отговорност, макар да е просто потърпевш по отношение на другите си слабости.

Човек по природа се стреми да победи своите съперници, признава само правото на силния, мотивите му са: желание да придобива, желание да притежава и желание за щастие. Този, който е на по-ниска позиция, се стреми към по-висока и е склонен да нарушава правата, нравствените норми и обичаите на другите. Ако хората бъдат оставени сами на себе си, светът лесно би се превърнал в хаотична дяволска работилница. Само че те по начало са духовни същества, изпълнени с осъзнатост и радост.

Мъдрият човек обединява ума и сърцето си. Черепът на мъдреца е добре пазеният небесен съд, отвсякъде защитен от жизнената сила, храната и благородните мисли. Бог управлява своите създания чрез благодат и мъдрият може да овладява природните сили чрез тази благодат. Той е безсилен без Божията благодат, с нея обаче е силен и разумен.