„Каква овехтяла тема! Нека я оставим за слабите – аз нямам нужда от това!” – казват мнозина. Ако обаче го кажем по-иначе: да формулирам предмета на моето размишление с творческата сила на думите, да упражнявам креативно въображение или да водя диалог с Вселената в съвършенството на дълбоката медитация – вече звучи по-добре.
Според Ганди: „Молитвата не е безполезно занимание за стари жени. Правилно интерпретираната и приложена молитва е най-мощният инструмент за действие”.
Има много видове молитви; повечето от тях са прошения и желания. Според някои молитвата не е нищо повече от духовно пазаруване: влизаш в магазина, наречен Живот, взимаш това и онова от рафта, натрупваш всичките си желания в пазарската количка, след това се провикваш към Бог: Амин, дай Боже! и се опитваш да си излезеш, без да платиш. Не мисля, че работи така. Трябва да искаш по подходящ начин и може би да платиш с благодарност или признателност.
Подобно нещо е умилостивяващата молитва, но тя често е мотивирана от страх и тревога.
Застъпническата молитва за другите е по-добра, стига да не искаш да им налагаш волята си чрез божествената намеса. Може би най-добрата молитва е хвалебствената, която се възхищава на божествената мистерия и изразява благоговение. Колко близо е това до дефиницията на Платон, според който философията е науката на удивлението. Молитвата е по-бърза от светлината, по-силна от морските вълни, по-нежна от лебедово перо… Молитвата е крилатата мелодия, долитаща от сърцето на молещия се.
Дневникът на анонимния поклонник от XVIII век от хималайското село Хамса-кунда, озаглавен Градината на предаността, формулира в една мисловна линия поток от молитви.
„О, Господи, велик като огъня! Какво бих могъл да предложа на теб, Цялостния? По-скоро те моля да мога да ти служа достойно. Не моля за себе си, а за изпълнението на Божията Воля и за осъществяване на делото на Божията Любов. Нека това приношение е в знак на благодарност за края на труден период и молитва за едно ново начало. Дари ми разбирането, с което да стигна до Теб!
Дари на тялото ми изцеление и издръжливост. Мир и прозрение на ума ми. Спокойствие и яснота на сетивата ми. Находчивост и целенасоченост на разума ми. Пълно отдаване и просветление на моето самоосъзнаване. Любов и възхищение на сърцето ми. На душата ми – на мен самия – сигурност и доверие. Благословия и утеха на семейството ми. Духовни резултати и специална защита за последователите ти. Успех и разцвет на общността. Благоденствие и защита на страната ни.
Прераждане – това е, което ми е необходимо! Да сваля като змийска кожа миналото и всички вече ненужни товари, да приемам уроците с радост, да съм щастлив в настоящето, да съм уверен в бъдещето и да съм напълно цялостен.
Дари ми силата, яснотата и ентусиазма, за да мога да ти служа по-добре, покажи ми волята си, за да мога по-добре да разбера желанията ти, и ме обсипи с благодатта си, за да мога да сторя това, което желаеш. Вдъхни ми сила, мъдрост, доброжелателство и издръжливост, защитавай нуждаещите се и води останалите към Твоята свята защита. Дари мир на света!”
Как да се молим правилно? Как да изречем онова, което не може да се изрече, да преживеем истината? Отвъд официалните формули кажи нещо искрено… Доверието не е нещо официално, още по-малко пък извечното доверие във всемира.