Вечерта имах същото чувство, както когато случайно се съберат хора и започнат да си разказват анекдоти, само че ние не си разказвахме анекдоти. Атмосферата беше изпълнена с очакване. Непознатата среда бе извадила всички ни от зоната на комфорт и докато едни от нас понасяха това по-лесно и спокойно, други прикриваха дискомфорта си с престорена лекота, а имаше и такива, на които им личеше, че изобщо не искат да са част от това. Всеки беше зает с нещо, двамина започнаха да играят шах.
– Следвай знаците! – каза единият от играчите, по-високият.
– Че аз дори не забелязвам знаците, камо ли да ги следвам! – По-младият играч се разсея и остана с една фигура по-малко…
– Ами научи се да ги виждаш! И да ги четеш! – говореше авторитетно по-високият. Колко прости, но точни думи; усеща се, че той не само ги изрича, но ги и живее. – Разчитането на знаци е велика наука. Всеки, който си мисли, че това е просто, осквернява по-фините процеси. Популярно става само онова, което е на елементарно ниво. Такова е проклятието на разбираемото. И все пак хората казват, че трябва да вземеш златото дори да е на сметището. Така прави умният човек.
Започнах да се вслушвам, макар привидно просто да зяпах наоколо. Другите вече не ме интересуваха и не гледах толкова партията шах, колкото слушах разговора.
– А сигурно ли е, че бих разчел знаците правилно?
– Не, изобщо не е сигурно. Но можеш да се научиш. Това е само техниката. Обаче, ако се пречистиш, ще започнеш да виждаш. Ще виждаш знаците в другите, в собствения си живот, на различни нива.
– Знаците в другите ли?
– Да, ще можеш да четеш живота на хората. Съдбата е изписана по лицата и по линиите на дланите. Всеки, който разбира този език, може да чете историите на хората. Тези, които са изписани по лица им, но и тези, които се опитват да прикрият с усмивки или с извъртане на очи. Дори неизказаните.
– Какво прочиташ за мен?
– Я стига! Това не е добър въпрос. Но ако си любопитен, погледни в себе си! – Поглед навътре и отново с една фигура по-малко…
– Като четеш добрите или лошите знаци, разбираш накъде трябва да вървиш. – Гласът му се рееше някъде във вечността. Сякаш бе водач от друг свят, чиято цел бе да изведе своето протеже от дълбините на подземния свят обратно към светлината. И той, роденият авторитет, имаше силата да го направи.
– Всичко е предопределено – дори и тази фигура… – която той така елегантно свали от дъската.
– Дори и това, че ако продължавам така играта, ще загубя? – попита играчът, притеснен от намаляването на фигурите си.
– Е хайде, това е просто игра… въпреки че мнозина смятат шаха за символ на живота, тъй като всеки ход тук, на дъската, както и в живота, има своите последствия и е по-вероятно да спечели по-добрият стратег…
– Значи аз съм лош стратег – констатира с усмивка по-младият играч.
– Повече пресмятания – победа, по-малко пресмятания – загуба. В тази игра едната страна печели, а другата губи, но в живота би било хубаво всички да печелят…
– Това възможно ли е?
– А може би няма загуба в дългосрочен план. Но за целта трябва да четем добре знаците. Ако объркваш повърхността с дълбочината, това не води до нищо. Има лека версия на всичко, но има и истинска, сериозна версия. Какво ни носи някоя бърза и лесна рецепта? Полуистината е по-лоша от невежеството.
Под светлината на лампите фигурите на шахматната дъска бавно свършваха и все по-продължителни периоди тишина господстваха над здрача. С всяка стъпка по-близо до победата.