Диплят се мъгли, необозрими дълбини, планински върхове се издигат във висините. Първични условия и мрак, води и ветрове, безформеност и несигурност – картината не е привлекателна. Всичко се случва много бързо и при все това нищо не се променя, може би още не съществува време. Всичко ври и кипи, нещо сякаш изплува и в следващия миг отново се разтваря в нищото. Това е всичко…
Картината изведнъж се променя. Зелена поляна, клокочещо поточе, пеещи птички, пролетен бриз, райска обстановка – идилия. Мракът и несигурността отстъпват, сякаш никога не са съществували. Всичко е подредено, хармонично, красиво и безопасно, всичко е придобило определена форма, включително и човекът. И все пак вътре остава изконната несигурност: „Откъде? Накъде?”.
Историите за сътворението в по-голямата си част са съгласни, че космосът е възникнал от хаоса и че порядъкът е дошъл от необозримия източник. Ранните суфи извори отбелязват:
Докато идваме и си отиваме, не се вижда началото, ни краят на този кръговрат, никой не може да каже със сигурност откъде започва и къде свършва… Морето на съществуването извира от неизвестното, кой би могъл да извади истинската перла на знанието на повърхността? Това е просто илюзия, за която всички говорят, но никой не знае всъщност какво е. О, ти, душа, която си дошла от духовния свят нетърпеливо и бързо, сгрешила си.
Тъй както хаосът се е превърнал в космос и земното място се е разгърнало от космическото пространство, след края на световния цикъл започва реорганизацията. Проявената фаза на материалния свят можем да наречем „творение”, а нейното пренареждане – края на света или настъпващия отново хаос. Този кръговрат е като змия, която захапва собствената си опашка.
Уроборос
Мотото на змията или дракона, захапал собствената си опашка, е: „Моят край е моето начало”. Това олицетворява вечната взаимозависимост на упадъка и възстановяването, на края и началото и на вечното време като едно цяло. Привидно уроборосът е неподвижен, но също така показва вечния кръговрат, изобразява пътя на слънчевата орбита, самсара или жизнения цикъл на Космоса. Ала преди всичко е алегория на духа, който слиза в материята и физическия свят и се въздига оттам.
В какъв етап от този цикъл се намираме? В етапа на моментното проявление, в космоса или по-скоро в хаоса? Особеността на материалния свят е, че лесно увлича, ала трудно се излиза от него. Това изисква късмет, но и висока степен на мъдрост, а змията уроборос символизира и това. Освен че е способна да се трансформира, проявявайки се в хиляди версии, тя е и символ на безсмъртието.
Уроборосът говори не само за тази полярна промяна, но и за света на постоянството, който е трансцендентен и никога не се унищожава, в сравнение с понякога проявената, а понякога непроявената материя. Духовната и материалната сфера граничат една с друга; но границата е и разделителна линия.
Преграда е Духът, който разделя световете. Нито денят, нито нощта, нито старостта, нито смъртта и скръбта, нито благочестивите дела, нито злите постъпки преминават през тази преграда. Всеки грях рикошира и се връща оттук, защото светът на Абсолюта е безгрешен.
Със сигурност, прекрачвайки тази преграда, незрящите вече няма да са слепи, ранените вече няма да са осакатени, тъжните вече няма да скърбят. Наистина, прекрачвайки тази преграда, нощта ще е като деня, защото светът на Абсолюта е вечно сияен. (Чхандогя Упанишад 8.4.1 – 3)
Един ден всеки намира пътя към дома…