Какво се променя в живота? Вярваме, че всичко се променя. Сред древните гърци Хераклит е казал: Panta rhei, всичко тече – може би само самата промяна е постоянна. Но ако се замислиш, почти нищо не се променя. Животът поставя своите практикуващи в много подобни ситуации, сякаш са верни думите, че образът е митична роля.
Ако се замислиш, животът е непрекъснато повторение на едни и същи действия: ставаш, закусваш, работиш, забавляваш се и си лягаш. И това продължава през целия живот. Човек повтаря все същата програма, дори условията да се променят: ако се събуди на друг континент, и там пак се измива и закусва. Декорите и актьорите понякога се сменят, но пиесата е същата.
Нужна е умелост и прозорливост, за да забележиш повторенията. Не си струва да попадаш в стереотипни житейски ситуации. Разбира се, докато не осъзнаеш, че отново влизаш във все същия принудителен капан, дотогава няма шанс за промяна, следва закуска след закуска.
Младият послушник пристигнал в манастира и попитал игумена каква ще е задачата му.
– Ще вадиш вода, синко, и ще сечеш дърва.
Младежът се замислил и отначало задачата му изглеждала изпълнима. Но нима този вид служба ще трае вечно? Та нали е дошъл в манастира, за да се пречисти от всички сенки на заблудата и да се просветли! Затова попитал:
– А каква ще е работата ми, когато постигна просветление?
– Ще вадиш вода, синко, и ще сечеш дърва.
Привидно има разлика между състоянията преди и след просветлението; младостта е различна от зрелостта или старостта. Дали да вървиш в крак с времето, или да се придържаш към неизменните ценности? На 16 години напредъкът ни се струва по-важен, а на 60 години – постоянството. Това, което е добро при изгрев-слънце, може да не е добро при залез-слънце. Когато си млад, искреното желание да правиш само това, което обичаш, е приемливо!
Какво смело мнение! Да се бориш за свободата на действията си, да преценяваш, да избираш според прищевките си! Всеки иска да живее по този начин, но не всеки е готов да се пребори за тази свобода. Ала също така е вярно, че всичко идва с времето си; можеш да си бунтар на младини, по-разумен на зряла възраст и мъдър на старини! Нека променим изказаното по-горе! Фразата Прави това, което обичаш!, изречена на двадесетгодишна възраст, на шестдесетгодишна възраст се превръща в Обичай това, което правиш!
Ако животът те принуди да правиш нещо, поне го прави от сърце, така е по-лесно. Казват, че докато човек действа насила, не може да достигне до корена на съществуването, обаче ако действа или мисли с лекота, той се приближава до същността.
Та какво всъщност се променя? Не самата постъпка, а по-скоро отношението. Животът не е само търсене на преживявания и постоянно създаване на нови връзки. В допълнение към хоризонталното разрастване трябва да се израства и вертикално, за да се натрупа задълбочен опит. Това е преоценката. Онова, което преди е било изключително важно, по-късно губи блясъка си и си идва на мястото. Стават важни въпроси, които никога преди не си задавал, отварят се невъобразими хоризонти. Нещата, които преди са имали тежест, олекват, а онова, което дотогава не те е вълнувало, започва да добива значимост. Не светът се е променил, нито пиесата, наречена живот, нито разпределението на ролите: ти се променяш. След просветлението вадиш вода и цепиш дърва по различен начин от преди.