Животът е борба. Затворникът се бори за свобода… Борбата за свобода е героична; ако я водим самите ние, е битка на героите, ако обаче се води срещу нас, я заклеймяваме като бунт. Когато мъжът чуе бойния зов, вади меча си и отива на война. Жените разумно остават вкъщи и подготвят превръзки… Човек има нужда от съюзници, за да постигне целите си. В светските битки общият интерес поражда съюза, а в по-добрия случай – общите ценности. Целите са лесно постижими със силен съюзник, но за идеалния съюзник важи същото, каквото и за истинския приятел: бяла врана, черен лебед…
Може би ви е позната ситуацията, когато само и само за да избяга или за да успее, човек е готов да сключи сделка дори с дявола. Фауст направил това в надеждата за безгранично знание. Един древен съвет гласи, че колкото е възможно по-дълго трябва да задържаме врага си в своя лагер, понеже така ще виждаме всяка негова стъпка. Когато е на свобода, няма как да знаем какво е намислил.
Ако, за да намерим истински съюзник, се налага да обиколим половината свят, то за да намерим враг, не е нужно да ходим далеч, тъй като самите ние сме си такива. Когато нашият по-слаб аз се съюзи с нашия по-лош аз, техният успех е сигурен – както и загубата за по-добрия ни аз. Ако обаче сме въоръжени с нужната интелигентност, един опасен или принудителен съюз също може да се окаже полезен.
Нито вечеря, нито свобода…
Змията беше затворена в кошницата. В редки случаи господарят ѝ я примамваше да се надигне, като свиреше на флейта, и я подканваше да танцува, полюлявайки се, което отдавна ѝ бе омръзнало. Често просто дремеше в кошницата с дни, без да се случи нещо особено. Беше ѝ писнало от хипнотизирането, а и все по-трудно понасяше робството. Постоянно лежеше навита в кошницата, която представляваше света за нея, дори не можеше да се протегне. Понякога усещаше как кошницата се люлее заедно с нея; тогава знаеше, че господарят ѝ е на път и може би искаше да демонстрира уменията си на змиеукротител в друго село.
Днешният ден започна като всеки друг – скучно. Обаче изведнъж повдигнаха капака на кошницата и хвърлиха до змията уплашена мишка. Змията е естественият враг на мишката, тъй като дребният гризач е храната на змията. Почувства, че най-сетне се отваря страхотна възможност пред нея. Малкото мишле потръпваше вцепенено, а змията се готвеше да се нахвърли върху него, когато се замисли: „И да изям мишката, няма да бъда свободна, а свободата струва много повече от еднократно натъпкан търбух!”. Затова реши, че ще е най-разумно да се помири с мишката и да я помоли да изгризе дупка в кошницата, за да могат и двете да излязат. Мишката прие сделката, какво друго можеше да направи? Ако остане тук със змията, това е сигурна смърт за нея; ако се обединят, поне ще спечели малко време. Змията е хитро животно, нейното намерение бе да изчака малката мишка да изгризе кошницата, да я погълне и след това да излезе през дупката към свободния свят. „В името на общата цел понякога дори враговете се съюзяват…” – омайваше змията малката мишка. Това се нарича стратегия на змията и мишката.
Но малката мишка бе умна, тя също заблуди змията и протакаше работата си, докато вниманието на змията отслабна, а освен това започна да гризе твърде малка дупчица, през която самата тя да може да излезе, ала не и голямата змия. Когато приключи, пъргавата малка мишка забрави за коварния съюз със змията и хукна надалече, а влечугото си остана и без вечеря, и без свобода…
Животът е борба. Затворникът се бори за свобода, свободният – за съвършенство…