Крайбрежният град Задар е особено място. Древното пристанище насочва вниманието към площад от римската епоха. Основи, настилки и колони, очертаващи линиите на някогашни сгради, са свидетели на хилядолетията. И в стените на раннохристиянската църква от IX век „Св. Донат” могат да бъдат открити древноримски камъни, които дори и в знойното лято излъчват прохлада. Отсреща е градският музей, събрал реликви от една отминала епоха.
На юг от древното пристанище, между старинните къщи на стария град, изградени от бели камъни, може да се стигне до великолепен хълм. На малкия площад един до друг стоят пет кладенеца, а когато се излиза през старата градска порта, хералдически лъвове пазят входа и изхода. Пътят продължава напред, извън града, но пътеката води към красив парк. До върха на хълма може да се стигне по спираловидна пътека, едва ли трябва да се сдържаме, гледката е невероятна. Всеки със зорко око може да разбере какво наистина си заслужава да се разгледа.
Обратно към площада на пристанището, след това на север по приятната крайбрежна алея, където скоро следва морският орган. Неподозиращият пешеходец няма да забележи нищо, само ще обърне внимание на свиренето. Приятни звуци, навярно от етера? Може би музиката на сферите? Или опияняващите песни на русалките?
На най-горните каменни блокове на стъпаловидната крайбрежна алея има красиви дупки, които изглеждат като мистериозна украса. Но при по-внимателно наблюдение на феномена се разкрива връзката между дупките, издълбани в камъка, играта на морските вълни и музикалния полъх. Въздушни канали се спускат от каменната настилката на кея чак до морското равнище, служейки като свирки, в които вълните леят неспирно променящата се мелодия на флейта. Когато вълна се разбива в каменната стена, въздушните свирки свистят редом с ромоленето на водата. Макар невидима ръка да свири на инструмента, последствието от съществуването ѝ се долавя ясно.
Мъничка вълна – тихо свистене; по-жив тласък на водата – по-оживени звуци; вълни, блъскани от вятъра – звукът на водния орган е все още приятен; а дори и зад рева на бурята се чува спокойният звук на флейтата. Бурята отминава, свиренето на морските сирени остава. Колкото и силни да са вълните, сирените издават само приятни звуци. Ти също си подложен на изпитания от вълните на живота – понякога по-нежни, понякога по-яростни. Какви звуци издаваш?
Това са звуци на флейта, създадени от вечно клокочещите, плискащи се, бълбукащи вълни; те създават образа на един безопасен, макар и загадъчен, добре подреден свят, който приканва към по-нататъшно изследване. Няма илюзия, няма дисонанс и няма припокриване: слушай вълните на морето и се люлей на вълните на звуците. Хармонията на природата прониква в теб. Паркът, хълмът, камъните и пристанището се разтварят в това безкрайно вълнение. Скачаш векове назад и се сливаш с органичната пулсация на всичко, било то естествено като вълните на морето, или създадено от човека като звука на водния орган. Каквото горе, такова и долу; каквото отвън, такова и вътре; каквото миналото, такова и бъдещето… Звукът на външния свят пробужда звуци и вътре в теб. Вътрешният глас:
Най-напред сякаш се чува свирукане на щурец, след това звук на нежна тръстикова свирка, а после шум от пороен дъжд. Сетне камбани, гонгове и множество различни барабани.
(Гхеренда Самхита 78 – 79)
Коя е окончателната молитва? Вечното послание, изписано на челото на човека, гравирано в душата му, което тупти във всяко сърце. Според вярата си разпознаваш този вътрешен глас, тази вибрация. Ом – изначалният звук; Красотата – първата духовна двоица, защото един трябва да бъде красив, а друг да му се възхищава; Любовта – първата троица, обхващаща словото и красотата и умножаваща тяхната сила. Защото вярата е срещата на красотата и любовта в човешкото сърце…