– Винаги мисли за Мен!
Какъв призив – съзнание за Бога! Възможно ли е постоянно да мислим за някого? Та това е истински фанатизъм, загуба на самоосъзнатост, обсебеност и магия. Може би любовта е най-близо до подобен призив – когато не извикваш образа на любимия си човек насила, волево или съзнателно, а неволно, дори против волята си, съвсем спонтанно мислиш само за него. Да виждаш Бог, означава никога да не Го губиш от взора си. Това непрекъснато съзерцание не може да стане по друг начин освен чрез любовта. Водата се плиска, когато я изливаш – мисълта на невнимателния човек блуждае. Маслото се лее плътно – мислите на осъзнатия човек текат свободно. Медът се стича плавно, гладко, единно – мисълта на любящия човек е непрестанен поток.
– Или следвай заръките!
Ако не притежаваш този непрестанен поток, този спонтанен ентусиазъм, тогава бъди дисциплиниран, смел, верен и постоянен. Забраните и съветите са като корените и ствола: те подхранват и поддържат. Без корени няма плодове. Бъди строг към себе си и разбиращ към другите. Защото не човекът е направен за правилата, а правилата за човека, за да го отведат до извора; ала той сам ще трябва да загребе и да пие.
– Посвети делата си на Мен!
Дисциплината не е лесна. Ако има едно правило, човек ще го наруши; ако са хиляда и едно, най-вероятно ще ги наруши всичките. При все това стриктно спазващият правилата може да е горчив човек, докато препъващият се може да е много мил на Бога. Ако си честен и си склонен да отдадеш двете си работливи ръце в името на служенето, това е безценно. Животът е за служене, това е факт, а божествената служба е най-висшето призвание. Виж: получил си и сила, и стремеж, и интелект, и талант – върни малко от тях обратно към източника. Ганг се почита със собствената ѝ вода. Ще намалеят ли водите на Ганг, ако почерпиш от тях? Няма да намалеят. А ще се увеличат ли, като излееш обратно в нея собствената ѝ вода? Няма да се увеличат. Кое се променя тогава? Ти самият…
– Бъди безкористно всеотдаен!
Ако не можеш да видиш Бога, можеш да виждаш следите от дланите Му. Но ако нещо те държи настрана от Него и не смееш да направиш и крачка към Него, тогава се опитай да се дистанцираш от личния си интерес и от егоизма си поне с една крачка. Бъди безкористен, споделяй резултатите от работата си. Всеки може да даде. Ако нямаш средства, дай себе си! Основен закон е, че ако даваш, ще получаваш – добронамереността тече в света. Бездруго ти е дадено толкова много… Задръж неприятното за себе си – то си е твой товар; доброто се стреми да споделяш, да го предаваш на другите.
– Съзерцавай, медитирай!
Ако и действието, и алтруизмът не са ти силни страни, понеже всяко действие има последствие и по този начин изплиташ много сложна мрежа около себе си, тогава не действай, а размишлявай. Медитацията първоначално е проява на егоизъм, искаш да подобриш собственото си положение, но няма нищо, продължавай! Скоро разбираш, че трябва да станеш безкористен и в медитацията, да служиш за благополучието на другите. Ако отидеш още по-далеч, можеш да служиш и на самото спасение, това е просветляващата медитация. И накрая, с медитацията за откриване на вътрешния център можеш да достигнеш до щастливото осъзнаване на пълнотата. Тогава заплетената мрежа провисва разкъсана и твоят размисъл те подтиква да предприемеш практически действия.
– Започни да култивираш знание!
Ако все още не можеш да медитираш, тогава помисли. Добре ли е всичко такова, каквото е? Доволен ли си от живота си? Накъде върви светът и накъде се носиш ти в него? Какво е отвън и какво е отвътре? Кой е този, който мисли? На брега на морето песъчинките могат да се преброят, светът може да се опознае, но тайната…? Знанието бавно те води към любовта, а любовта те благославя с мъдрост.