Атмосферата бе изпълнена с голямо очакване. Няколко души се бяха събрали край горската отшелническа обител в очакване на учителя. Мислители, практикуващи, търсачи и откриватели бяха надошли отвред – все люде, обединени от нуждата да търсят духовно съвършенство. И опитни старейшини, и ентусиазирани младежи, умни и жадни за учене, се бяха събрали не толкова да слушат учението на учителя, колкото да го видят. Излъчването понякога казва много повече от всяко учение.

Най-сетне той пристигна – с крехка фигура, дребен на ръст, но с авторитетна осанка. Всички го гледаха с уважение и безмълвно внимание, докато минаваше сред тях. Не бързаше, настани се удобно на една обемиста възглавница и огледа аудиторията си. Радостно поздрави познатите лица и окуражи с поглед новодошлите.

– Моля те, прочети избрания текст! – обърна се към един от учениците си, който седеше до него и го гледаше с внимание и любящо очакване. Той отвори книгата и изрече:

– О, Победителю на врага, онзи, който не вярва в закона, не стига до Мен и е принуден да се връща в кръговрата на смъртността – това е Божието слово.

– Е, нека поговорим за вярата! За някои вярата е да приемат нещо, което не знаят; но това е по-скоро суеверие. Аз казвам, че вярата е един вид духовно виждане. Вярата, обективно погледнато, е дълг, ала в субективен смисъл тя е най-голямата сила на човека. Но питам и вас: как ще отговорите на въпроса какво е вяра?

Отначало настъпи тишина, никой не смееше да проговори. Сетне тъничък глас се обади едва-едва:

– Вярата е мярката за себеотдаденост… – Учителят одобри мнението с доволно кимване. Само с поглед даде знак на седящия до него, който говореше преди малко, и той продължи:

– Да правиш това, на което се надяваш.

Сред събралите се чу одобрително мърморене, учителят също кимна. В крайна сметка вяра без действие не е истинска вяра.

– Вяра е човек да прилага на практика учението, което е чул – продължи мисълта следващият ученик. Това мнение също се хареса. Учителят погледна към следващия от публиката, който каза:

– Вярата е способността да правиш разлика между истината и лъжата.

Суха дефиниция, но вярна… Човек не бива да тръгва по пътя на духовното търсене без умението да разграничава, защото със сигурност ще се изгуби. Следващият проговори:

– Вярата е убеденост, непоклатимост. Тя невинаги е видима и не е само нещо външно, някакво очевидно поведение, а по-скоро е вътрешна сила на характера.

– Вяра означава да живеем без страх, знаейки, че нашият Господ ще нареди всичко… – добави един новопристигнал и учителят усети, че ще има много работа с този човек.

– Вярата зависи от степента на преданост – продължи един от обучените ученици. – Степента на преданост измерва вярата. Вярата ми е толкова силна, колкото е искреността ми. Колкото по-голямо е отдаването към даден идеал, толкова по-възвишена е истината.

Учителят се радваше, когато чуваше от устата им собствените си учения, защото в такива случаи той самият ги анализираше с голямо внимание и ги вземаше присърце, ако се окажеха приемливи. Дойде ред на един от чувствителните ученици:

– Вяра е, когато човек чува гласа на собственото си сърце, ала не когато то плаче, а когато говори и пее. Тогава дори няма нужда той самият да говори вече…

– Вярата е самото съществуване – заключи учителят, – това, което искам да дам на Бога.

Сетне се изправи и се оттегли. Учението, което всъщност те самите изрекоха, докосна всички. Може би подбуждащата компания на учителя го бе активирала в тях?