Движението е неизменна характеристика на съществуването. Нека оставим настрана неживите примери, че като пуснеш парче натрий в чаша с вода, то започва да се движи бързо по повърхността ѝ. Съществуването се споделя от всичко съществуващо, а в рамките на това животът – когато съществуващото показва признаци на живот – вече принадлежи на малцина.
Движението тайно означава растеж, дори разрастване. Проста, но ефективна формулировка на това е: ако парите са в движение, се множат!
Въпреки това с движението върви и факторът на несигурността. Във физиката на елементарните частици позицията и енергията на някои субатомни частици не могат да бъдат изчислени нито теоретично, нито практически, но ако материалът не се разпада, въпреки несигурността редът остава. Макар частиците да са в постоянна вибрация и движение, масата все пак си остава маса и макар да има материален състав, човешкото тяло все пак не се разпада на съставните си елементи. Това е Подредбата, чийто противоположен полюс е Хаосът. Нека дам един тривиален пример: бюрото. Непознатият вижда хаос в струпаните книги, дреболии и привидно ненужни неща, докато собственикът на това бюро вижда подредбата. Явно степента на подреденост на бюрото зависи и от личността на наблюдателя: открива ли той алгоритъма на подредеността, или не? Ясно доказателство за реда е, че собственикът на бюрото намира онова, което му е нужно, докато непознатият се чувства изгубен в този безпорядък. На него всичко му говори за хаос, докато притежателят на бюрото вижда реда във всичко. Хаосът е хомогенност, редът е индивидуалност; хаосът е еднороден, редът е специфичен. Двамата привидно гледат едно и също бюро, което се проявява ту като подредено, ту като безредно.
Друга двойка противоположности са организираността и спонтанността, или с други думи, дуалността закон – игра; но земята и небето, двоичният код на единицата и нулата също разкриват това. Двата полюса съществуват, взаимно предполагайки се един друг; трудно бихме могли да съвместим хаоса с реда, но все пак като става въпрос за бюрото, синтезът между двете се осъществява на по-високо ниво. Ако открием висшия организиращ принцип, тогава виждаме привилегированото място и на двата аспекта. Следователно е важно да се каже, че дуалността (като бинарен код или двойствена природа) не е същото като единството, т.е. 2 ≠ 1.
Да вземем за пример светлината. Физиката казва, че по природа тя е едновременно вълна и частица. Тя е единна, защото е светлина до самата си сърцевина; въпреки това е двойствена, защото, ако я разглеждаме от една страна, тя е вълна и е по-близка по природа до енергията, но ако я разглеждаме от друга страна, с танца на фотоните изглежда, че по природа е по-близка до частиците. Тогава тя е по-материална и сгъстена от енергийната природа на вълната.
Свещеността, насищаща Вселената; единната божествена сила, която стои зад явленията, е най-близко до неосезаемата, подобна на океански вълни природа на светлината, докато иманентният аспект, който прониква навсякъде и следователно изглежда разделен, е по-близо до природата на частиците.
Изначалният пламък трепти отделно в свещниците, запалени от първия фенер, но въпреки това като качество те са еднакви. (Брахма Самхита, 5.46.)
Когато говорим за светлината, притежаваща двойствената природа и на частица, и на вълна едновременно, не можем да забравим и източника на светлината! Източникът на светлината е Бог, изворът на трансцендентни качества. Точно както телесната температура на човек е вълнообразно излъчване, а мислите му са, да речем, явления със свойствата на частици, обаче източникът е самият човек, може би същото е и във Вселената: Бог, съзнание и съществуване; източникът на светлината, светлинната вълна и фотонът; огънят, искрата и топлината…