Въпросът за произхода на живота е сериозен и основателен въпрос, всъщност можем да кажем, че това е единственият истински въпрос, който си заслужава да бъде изследван и на който да се отговори. Можем да отидем и още една крачка по-нататък и да се запитаме: защо изобщо съществува нещо? Можем да кажем, че есхатологията, изследването на крайните въпроси, е най-важното изследване.
Как се е зародил животът? Произходът на живота е химическо събитие или последователност от събития, чрез които жизнените условия, необходими за естествения подбор, са възникнали за първи път. След като жизнената сила – определен тип генетична молекула – е на мястото си, действителният Дарвинов естествен подбор вече може да протече и комплексният живот се появява като една възможна последица. Но спонтанното генериране на първата молекула, носеща наследствена информация, приписвано на случайността, се смята от мнозина за крайно неправдоподобно… (Ричард Докинс: Делюзията Бог)
Химическо събитие или последователност от събития е доста несигурно, нито е особено точно, и звучи по-скоро като изявление ex cathedra, каквото нашият автор със сигурност би отхвърлил като ненаучно твърдение, ако беше в някое религиозно обяснение. Терминът жизненоважни условия е достатъчно неопределен, за да може да се използва във всякакви ситуации, а естественият подбор се явява нещо като deus ex machina, подобно на бога в гръцките драми, спускан внезапно със сценичното оборудване, който безупречно разрешава проблемите. И след като предпоставките са изпълнени по някакъв мистериозен начин – кой знае как? – панацеята естествен подбор вече може да се включи, макар и само в някой случаи, след което веднага се появява комплексният живот, който, да не забравяме, е само една възможна последица. Последното изречение поне прави чест на автора, защото позволява на този щедър ход на мисли и хипотези да се смята от много хора за неправдоподобен. Трябва да се замислим доколко един вид генетична молекула, евентуално следствие или спонтанно възникване, което се приписва на случайността, изглежда като достоверна и доказана научна теория…
Нека смело да се запитаме доколко по-разумно и приемливо изглежда горното обяснение от, да речем, историята на шестдневното сътворение на света със символичното ѝ значение или от обяснението, според което Бог поглежда материята и я опложда с множеството души, или че Той просто сънува света?
В светлината на свободата на мисълта няма никакъв проблем в подобно разбиране, тъй като всеки проследява собственото си съществуване до каквото му харесва. Макар че в духовните кръгове това се нарича „еволюция на фосила” – когато материята се счита за първична и се опитват да извлекат живота, мисълта, волята и чувствата от материята. От друга страна, идеалистичното мислене приема духа за изначален, смятайки, че именно духовната енергия е носител на живота, дори нещо повече – на съществуването, съзнанието и щастието, които могат да се сгъстят в материя. Така че няма проблем с еволюцията на фосила, стига да не претендира, че е единственото възможно обяснение за света. Защото в този случай една квазинаучна хипотеза – която е теория, идея, а не доказан факт – се изкривява във фундаменталистка идеология с претенции за изключителност. Оттам нататък има само една стъпка до прилагането на вулгарна логика или научна инквизиция.
В сравнение с химическите събития мнението на астронома от Кеймбридж Мартин Рийс изглежда много по-вълнуващо: „Защо въобще съществува всичко – това е основната мистерия. Кое вдъхва живот на уравненията, кое ги превръща в истински космос? Тези въпроси обаче са извън границите на науката; те са област на философите и теолозите. Можем да кажем, че науката се опитва да намери отговор на въпроса как, а теологията – на въпроса защо”.