Три е свещено число във всяка духовна традиция, златна култура или религия. Света Троица – или тройна святост? Много хора започват броенето от нула и я смятат за начало, въпреки че архаичната и още повече духовната математика винаги започва броенето от едно, тоест счита за начало нещото, а не нищото. Едно е Богът, висшият принцип, егото, кралят – всичко, което въплъщава нещо върховно. В сравнение с това две е напредъкът – повече от едно, но и по-малко. Повече, защото не е едно, а по-малко, защото предполага разцепление, сякаш обозначава загуба на целостта. Не е два пъти едно, а наполовина! Бог и човек, Слънце и Луна, светлина и сянка, добро и зло – двойствеността се свързва с двете. Едно е Небето, две е Земята; едно е вярващият, две е човекът със земен начин на мислене. И каква е разликата между двамата? От небето до земята…
Ето защо е необходимо бързо да се премине към тройката, която предполага синтез; сборът на едно и две прави три. Три точки позволяват разгръщането на първия равнинен контур, обозначавайки повърхнината; триъгълникът олицетворява динамичното напрежение, използва се и като символ на Бог. По този начин триединството е едновременно възстановяване на изгубената цялост, динамика на взаимно подсилващи се енергии и синтез на принципи: Бащата Небе, Майката Земя и тяхното дете: човекът.
Християнската Света Троица е Отец, Син и Свети Дух; трите скъпоценности в будизма са Буда, дхарма и сангха, т.е. Просветленият, Учението и Общността. Един будист приема убежище в тези три скъпоценности при присъединяването си. Светата Троица, или трите скъпоценности на джайнистите е: правилна вяра, правилно знание и правилно поведение. Една от хиндуистките троици е космическата триада Брахма, Вишну и Шива като божества на сътворението, поддържането и унищожението, докато друга троица е тригонът Бог – учител – светци, обозначаващ опорните точки, на които се позовават практикуващите по духовния път.
Лесно е да се изброят триединствата: дела, думи, мисли; начало, среда, край; теза, антитеза, синтез; ад, земя, небе; баща, майка, дете – и тук три е числото на детето, което е синтезът между бащата и майката… А щом три е детето, значи три е мисълта; краят като осъществяване; синтезът; както и небето – тоест завършекът на всичко предходно.
Времето тече в три фази: минало, настояще и бъдеще; в света преобладават три качества: маса (или тегло), енергична природа и качество на светлината; с други думи казано: тъмнина, импулс и светлина; или невежество, страст и добро. В рамките на тези влияния човек всъщност се формира от собствените си желания. В сферата на желанията има големи разновидности: пари, жени, успех; изгода, престиж, слава; в по-добрия случай чистота, красота, доброта; или истина, знание и радост… Мъдреците казват, че човек е воден от три желания: желанието за спасение, желанието за богатство и желанието за жена, но всъщност първото желание е въплътено в последните две по скрит начин. Желанието за чувствено щастие и забогатяване трябва да бъдат пропити от желанието за добродетелност.
Има три отправни точки при преценката дали дадено твърдение е вярно, или не: откровението, свещената традиция и логиката; и три божествени сили подпомагат тази преценка – знанието, свободата на действие и волята. Пълният успех е добрият ученик да получи добро учение от добър източник.
Освен това се казва, че има три пътя към съвършенството: пътят на правилното действие, пътят на размишлението и познанието, и пътят на благоговението и любовта. А да не би Светата Троица за човека да е само една: щастие, щастие и щастие? Или може би знание, самодисциплина, любов; или пък вяра, надежда, любов? Откъдето и да тръгнем, последната дума винаги е любовта, която надраства всичко останало. Това е велико изкуство, практикуването на което е по човешки красива и по божествено прекрасна задача. Достатъчна за цял живот.