Какво може да се очаква след залеза на опиращата се на материалното природонаучна парадигма, която в момента все още е в сила? Мнозина чакат смяната на полюсите, други се надяват на Епохата на Водолея или на духовен квантов скок; само че съществената промяна, промяната в мирогледа, се очаква по различен начин. Според Бела Хамвас човечеството се основава на три стълба – всеобщи традиции, интуиция и разум. Ако използваме само разума и интелекта си, без вътрешна чистота и трансцендентни цели, последиците са плачевни – което се отразява в настоящата екологична, психологическа и духовна катастрофа. Интуитивното мислене и духовният мироглед не са нещо евтино; те изискват по-високо ниво на съзнание и по-чист начин на живот, а това ниво трябва да се достигне.
Опитността на традициите е изключително важна – доказателствата, съдържащи се в тях, са хилядолетен духовен златен резерв за човека, но е невъзможно да се върви назад. Нуждаем се не от реставрация, а от конструиране. От друга страна, за да се разгърне един нов светоглед, старият и неговите закърнели части трябва да се отстранят. Това не е упоритостта на революционерите, които непрекъснато искат да събарят стария ред, а после, когато революцията се превърне в „стария ред”, се вкопчват във властта си със зъби и нокти.
Ето защо безкористното действие е един от основните принципи на новата парадигма – за това, разбира се, човек трябва да познава скритата подредба, най-висшите закони и организационните принципи на Вселената, в противен случай ще попадне в капана на узурпирането на властта. Друга основна предпоставка е отношението срещу досегашния доминиращ принцип на господство на избраните. Много неприятности идват от чувството за избраност – липсата на разбиране, появата на свободната конкуренция, размиването на стандартите и моралният упадък. Отхвърлящото мислене е подвластно на страстта, то е основата на религиозния фанатизъм, „единствения спасител”, чиито идеологически изкривявания са бившата комунистическа идеология или все още съществуващата западна демокрация – и трите се опитват да се представят като единственото решение.
Духът на съперничество неизбежно разделя хората на победители и изоставащи губещи, затова е необходим друг принцип: условия, при които и двете страни да печелят. Този принцип наглед е неразбираем, тъй като в една военна ситуация, също както в бизнес сделка или на олимпийски финал, има само един победител.
Все повече и повече хора обаче усещат необходимостта от промяна. Пример как може да се осъществи такава промяна на мирогледа, е алтернативното образование, при което вместо преписването да се забранява, то се насърчава – по-добрият ученик, като помощник-учител, подкрепя и насочва връстниците си в правилното решение. Това е огромна стъпка, защото възпитава не в търсене на прикрити и незаконни решения, а в откритост и взаимопомощ.
Това е и основната предпоставка за промяната на парадигмата, неразделна част от разрушаването на егото, което изисква индивидуална вътрешна работа. Погрешно тълкуваният егоизъм, подхранван от безбройни източници, е сериозна пречка пред усъвършенстването на личния ни светоглед. За една действителна промяна на парадигмата е нужно да се загърбят личните убеждения, привързаността към позицията и амбицията да бъдем над другите. В процеса на промяна на личната парадигма трябва да предефинираме основните си взаимоотношения с най-съществените феномени в света – пространството, времето, хората, Бога – и да проверим знание ли имаме, или просто информация?
Каква трябва да бъде новата парадигма? Решението може да е метафизичната парадигма, съчетаваща добродетелите на традициите, интуицията и разума, посветена на духовните ценности, стремяща се към по-висш синтез на съзнанието и изследваща вечните аспекти отвъд земното съществуване. Това би могло да се насърчава чрез създаване на духовна мрежа, свързваща силни духом хора, които в съвместна хармония вършат добро всеки на своето място. Такова добро всъщност не е друго, а инвестиция в най-широката физическа, умствена и духовна сфера на човешкото съществуване.