Има хора, които не знаят нищо и не говорят за нищо – това е автентично. Има такива, които нищо не знаят, но говорят така, сякаш всичко знаят – това не е автентично. Има такива, които всичко знаят, но не говорят – това е само наполовина автентично; а има и такива, които всичко знаят и всичко разказват – това също е автентично. Освен тези основни ситуации има и милиони нюанси, а тайните учения казват за познавачите на свещеното знание:

Не смятам, че го познавам добре, но и не знам, че не го познавам. Който от нас знае това, той го знае; но също така и не знае, че не знае! Който не разбира, разбира; който разбира, той не знае. Учените не го познават; познават го незнаещите. (Кена Упанишад 2.2 – 3)

Известна е поговорката, че човек разбира истински нещата, докато ги обяснява. Опитът обаче показва, че преподават и хора, които не познават предмета; макар че понякога дори и добрият учител трябва да преподава нещо, което всъщност не знае. В други случаи не можем да кажем това, което сме разбрали, защото то няма да донесе добро на човека отсреща. В края на краищата всеки обича да открива нови неща и истински мъдрите учители не учат с думи и парадигми, а с напътствия и личен пример. Хората вярват на собствените си прозрения много повече, отколкото на това, което чуват от другите. Въвеждането е истинското обучение, акушерското изкуство – задаваш въпроси, докато събеседникът сам каже това, което си искал да му кажеш.

Думите имат особена сила. Излишните и безсмислени думи са безтегловни, истината тежи, но думите, които са преживени, са най-убедителни. Автентичният човек няма нужда да доказва своята истина; казаното от него е истинно и неопровержимо. В идеалния случай – и той е единственият, с който си струва да се занимаваме – не става въпрос за прах в очите, евтини каскади или харизматични способности. Мъдрият човек казва много дори с мълчанието си, докато преувеличените думи на лековатия човек са празни.

Има три нива на познание. Първото е книжната теория. Това е просто информация, която или е напълно ненужна, или е дори погрешна, но определено е слаба, защото не си работил за нея. Ако си достатъчно наблюдателен, можеш да се хванеш, когато думите ти звучат недостоверно. Второто ниво на познание е преживяното, усвоеното знание. Информацията от автентични външни източници се превръща в автентична вътрешна мъдрост в резултат на усвояване и вътрешно преживяване. Тя говори малко, но казва много. Докато третият вид знание е свръхчовешкото, свещено знание, което е свободно от човешките недостатъци. То е рядко срещано съкровище, но все пак съществува.

Разбира се, имаме нужда от теория, информация и знания, които все още не сме усвоили. Но в живота мъдростта ни е много по-необходима, защото трябва да знаем как да живеем правилно. Защо? е въпрос на количество, Как? е въпрос на качество, а С каква цел? е божествен въпрос.

Как теорията се превръща в практика? Брахма, божеството-създател, се смята за най-интелигентното същество във Вселената. Четирите му лица, обърнати в четирите световни посоки, виждат всичко; четирите книги на свещеното учение звучат от устата му. В ръцете си държи два важни предмета: ръкопис и броеница. Ръкописът олицетворява знанието: проучвания, теория, информация. Броеницата е инструмент за медитация, тя е средство за усвояване, преживяване и осъзнаване. Теорията и учението трябва да се изучават, приемат и след това да се усвояват чрез размисъл. Трябва да стоим зад думите си. Ако думите ни се опират на житейски опит, те ще имат необходимата тежест. Учи и говори за това, което вече си усвоил. Благодарение на вътрешната работа теорията става практика, информацията става трансформация, а знанието става мъдрост.