Дълго време историята на религиите е била доминирана от еволюционния светоглед. Според него обожествяването на природните сили и след това политеизмът са се развили от анимистични или фетишистко-шаманистични корени. Това хаотично състояние е било елиминирано от еврейския монотеизъм, а ислямското превъзходство се отнася до същото разбиране: абстрактната, нематериална концепция за един истински Бог, която е, така да се каже, кулминацията в еволюцията на религиозното мислене. В тази светлина обаче как да тълкуваме факта, че изразът „чужди богове” се среща седемдесет и шест пъти в Библията?! Колко богове има всъщност?
Този въпрос се споменава и в индийските тайни учения Упанишадите. Някои веднага биха казали: „един”, а гностиците, които вярват в дуалистичния възглед, очевидно биха казали „двама”. Самото име на Светата Троица навежда на мисълта за „трима”, а един гражданин на Древен Рим би казал много. Ала Упанишадите, тайните учения на Индия, са много по-изненадващи.
В последния етап на духовния дебат между брахманите, мъдрецът Шакалия разпитвал Ягявалкя – най-добрия учен – относно броя и същността на боговете.
– Ягявалкя, колко богове има? – попитал Шакалия.
– Три хиляди триста и трима и още трима, както е посочено в молитвите, възхваляващи боговете…
– Добре, Ягявалкя – казал Шакалия, – и все пак колко богове има?
– Прав си, това са само проявления, всъщност има само тридесет и трима.
– Кои са тези тридесет и трима?
– Осмината Васу (Огън, Земя, Въздух, Небе, Слънце, Луна, Рай и Звезди); единадесетте Рудри (десетте сетива на човека – петте познавателни и петте действащи, плюс умът като единадесето); дванадесетте Адитя (дванадесетте месеца на годината) – това прави тридесет и един; заедно с Индра, господаря на гръмотевиците, и Праджапати, господаря на жертвения ритуал, стават тридесет и трима.
– Добре де, Ягявалкя – казал Шакалия, – и все пак колко богове има?
– Разбира се, шестима, трима, двама, един и половина и всъщност само един…
– Тогава кои са шестимата богове?
– Огънят, земята, вятърът, небето, слънцето и въздухът – това са шестимата, защото тези шест са всичко.
– А кои са тримата богове?
– Това са трите свята, понеже всички богове живеят в тях. Първият свят е светът на огъня и Земята, вторият е царството на вятъра и небето, а третият е светът на Слънцето и небесата.
– А кои са двамата богове?
– Храната и дъхът, защото всичко останало се развива от сдвояването на материята и духа.
– А кой е този бог и половина?
– Онзи, който диша тук.
– Някои казват, че онзи, който диша, е един; тогава как може да е един и половина?
– Когато вдишва, се уголемява.
– А кой е единственият Бог?
– Дъхът, Брахман. Наричат го още: Него.
Удивително абстрактно представяне! В началото Ягявалкя посочва невероятно голям брой божества – три хиляди триста и шестима; след това тридесет и трима; шестима; трима; двама; един и половина и накрая посочва един бог. Колкото повече броят им намалява, толкова посочените принципи стават все по-универсални. С намаляването на броя списъкът става все по-съществен, докато най-сетне стига до окончателната същност, дъха, тоест Живота. Това е принципът на битието, иначе известен като божествената мистерия на съществуването. Има Съществуване… Тази крайна същност е основата и източникът на цялото по-нататъшно съществуване, самият Бог…