Чудя се къде днес се преподава свободомислие? Днес е модерно разкрепостеното мислене, въпреки че свободата на мисълта е вековен, ако не и хилядолетен проблем. Франсис Бейкън (1561 – 1626) пише за това в книгата си „Нов органон” през 1620 г.:
XC. Моралът и принципите в училищата, академиите, колежите и другите институции, служещи за седалища на образованите хора и основани, за да насърчават образованието, възпрепятстват напредъка на науката. Уроците и упражненията са подредени така, че по възможност на никого да не му минава през ума да разсъждава по теми, различни от обичайния материал. Но ако въпреки това някой упорито настоява да използва ума си свободно, той може да разчита само на себе си, без да се надява на никаква помощ от другарите си. Ако е способен да понесе и това, ще открие, че неговото усърдие и смелост пречат в значителна степен на напредъка му. На такива места изследванията тънат в затворническите килии на съчиненията само на един-двама автори и ако някой изрази различно мнение от тях, веднага му се поставя етикет, че е нетърпим бунтар. (Франсис Бейкън: Афоризми за интерпретиране на природата и империята на човека)
Вярно е, че Бейкън се е стремял да въведе материалистични възгледи и може би се е бунтувал срещу религиозния догматизъм, но ако гледаме на думите му извън контекста на тогавашната ситуация, посланието е валидно и днес. Въпреки че вместо религиозния светоглед днес доминира природонаучният, а авторитарният йерархичен социален възглед на много места е заменен с идеята за либерална и егалитарна демокрация, тези нови възгледи често се прокламират като единственото добро решение със същата ексклузивност, с каквато и предшестващите ги. С течение на времето ролите се разменят и свободомислещият учен бавно се превръща във фарисей фундаменталист, докато предишните еретични доктрини стават необходими компоненти на духовното прераждане и развитие.
Мистичните прозрения водят до големи промени. Теорията на хаоса твърди, че и най-малкото въздействие има неизмеримо грамадни последствия. Това важи и за духовните прозрения и просветления, въпреки че в тези случаи в съзнанието на човека хаосът не нараства. Все пак трябва да станем подходящи за приемане на духовните преживявания. Затова е нужно да култивираме интуитивните си умения. Мнозина казват, че това е всичко, което е необходимо, и единственото изискване е, че няма изисквания. Въпреки това е желателно да се следват някои препоръки: правилното учение трябва да се получи от правилен източник и да се следва правилно; тогава могат да се очакват добри резултати. Принадлежност към дадена традиция, духовна школа, следване на учител, самодисциплина, изследователски упражнения, медитация, молитва, хармония между теория и практика и толкова много други предписания правят следването на духовния процес по-безопасно.
Упанишадите заявяват, че трябва да търсим онова, което познаем ли, ще знаем всичко и което достигнем ли, ще сме постигнали всичко. Ако човек стигне до извора, той винаги ще има много вода, а ако стигне до извора на всемира, тогава чрез системата на причинно-следствените връзки може да влезе в истинска мистична връзка с всичко и всички. В мрежата на метафизичното съзнание всичко е свързано с всичко останало; можем да кажем, че това е тъканта на Вселената. Закон, справедливост, любов – всички те са вплетени във всемира; въпросът е коя нишка ще хванеш? Казват, че всеки стига до прозрение според вярванията и убежденията си. За това говори поемата:
Мислиш, че Бог не съществува? Тогава ти самият не съществуваш.
Но ако Той съществува за теб, ти също съществуваш.
(Тайттирия Упанишад 2.6.1)