Мисловните семена, вложени в съзнанието на хората, с течение на времето оживяват, започват да се развиват и да въздействат, било то в добра или в лоша посока. Те се разгръщат и събуждат едно истинско течение – поток, който понася със себе си повечето хора. Едва малцина остават извън течението – осъзнатите. От тях още по-малко са в състояние да повлияят на хода на нещата, независимо дали става въпрос за собствения им живот, или за съдбините на света, които все пак са по-мащабни от личния живот на един човек.

Светът е безкрайно сложен, неизмеримо надхвърлящ човешките възможности; при все това има органично взаимодействие между човека и света. В повечето случаи влиянието на световното течение е толкова мощно, че е почти невъзможно да се защитим срещу него. Мислиш, че си свободен, че следваш личните си решения, ала всъщност вървиш по наложения път. Можеш да видиш само толкова, колкото ти е позволено да видиш.

Знанието не е просто знание, но и въпрос на прозрение; знанието със сигурност е обратното на съмнението. Кои са сигурните точки в света? Например битието, съществуването на Всевишния или силата на любовта, възможността за съвършенство, а най-вече преодоляването на тленността. Това е една от общите цели, в която се кълнат и обединяват всички мистични школи. И в надеждата за надмогване на тленното пред нас витае идеалът на съвършенството – отвръщането от относителността…

Можем да разглеждаме напредъка и развитието като една от характеристиките на живота, обаче характеристика само на ограничения живот, тъй като съществуването като онтологична категория задължително носи съвършенството в себе си. Но човек може да започне само оттам, откъдето се намира. Защото човешкото същество е изпълнено не само с илюзии, но и с възможности. Само че като казваме, че човекът е пълен с възможности, това означава, че още не е постигнал нищо. Само бъдещите надежди го поддържат, ала това все пак е насърчително, защото е лесно да напълниш една празна чаша със сладък нектар, а е изключително трудно да добавиш каквото и да било в делва, пълна със заблуди. Три пътя водят към ада: похотта, гневът и алчността; но и към рая има три пътя: благородното действие, знанието и предаността. Когато си на дъното, само тогава наистина разбираш кой е пътят нагоре. Важен е синтезът, надрастването…

Отсъствието на личния аз и на цялото свързано с него себично самосъзнание, освобождаването на човека от средствата, когато той вече няма индивидуална цел или воля, защото е потънал във волята на Бога – това е плаването в съвършенството, когато човек е потопен не в нищото, а във всичкото, в безмерния Бог, във Всичкото на всичко… (Сама, суфи мистик, един от духовните предшественици на Шамс от Табриз)

Ако си мислиш, че вече си постигнал всичко – и материално, и духовно – тогава накъде ще продължиш? Какво носиш в раницата си – къшей хляб или камъни? По-добре торбичката ти да е празна, та в нея лесно да се събират съкровища.

Всеки обаче тръгва от мястото, където се намира в момента, и пред себе си има множество нереализирани възможности. Дори не можем да си представим какви хоризонти ни очакват, защото интелектуалното възприятие не е в състояние да обхване безкрайните далнини. Ако можеше да видиш всички възможности наведнъж пред себе си, това по-скоро би било тежест, отколкото облекчение. Затова не е нужно да се разбира всичко още от самото начало. Приемай нектара капка по капка. Онова, което е капка на духовното ниво, е безкраен океан на нашето ниво. Онова, което там е само миг, тук обхваща много световни епохи. Онова, което там е естествено, за нас е невероятно чудо.