Успокоение

– Още ли чакаш? Не намери ли желаното успокоение?

– Все още не. Опитвам се, но да, още чакам. Не искам съкровените ми идеали и разбирания да се похабят от често повтаряне и дори не знам дали да се занимавам с тях, или по-скоро да оставя важните въпроси на мира?

– Не мислиш ли, че именно чакането може да е пречка пред успокоението? Ако очакваш някакъв голям пробив, няма да забележиш малките прозрения.

– Възможно е… но не искам да пропусна големите възможности.

– Разбирам. Обаче бъди като кучето – то иска много, само че му стига и малко.

– Примерът е добър. Да бъда куче; но ако не харесвах животните, можеше и да се ядосвам на примера ти.

– Хм, в името на успокоението ли? Във всеки случай това е древна притча какво може да научи човек от различните животни.

– Защо, какво друго има освен кучето?

– Не, нека малко да се спрем на кучето! Други добри качества на кучето са дълбокият сън, но бързото събуждане, верността към стопанина и смелостта. Така че не е толкова лошо, нали?

– Добре, приемам. Но да се върнем на успокоението: мога да ти кажа, че вече имам основополагащото спокойствие, защото знам, че всичко върви както трябва, и то доста добре. Просто не знам дали все още се ръководя от волята си, или вече съм успял да се приспособя към законите на Вселената?

– Това не е толкова трудно да се прецени. Ако решаваш и действаш според интересите си, това все още не е онази хармония; но ако можеш да решаваш според ценностите, вече си по-близо до истината.

– Онзи ден гледах перваза, на който бях поставил хранилка за птиците през зимата. Тогава редовно слагах семена и птичетата идваха всеки ден. Аз научавам много от тях… Лятото обаче хранилката не функционира. Понякога, може би водени от надеждата, птичките долитат до хранилката, след което отлитат с празни гушки. Не мога да им осигуря истинска грижа, затова и те не смеят да се доближат.

– Но птиците се справят през лятото, нали?

– Възможно е, ала не това имам предвид. Ако имах повече любов, може би щяха да се приближават повече. Птиците не идват заради мен, а заради храната. Такова е моето успокоение. Хем го има, хем го няма. Има нещо, но то работи само когато съм в недостиг, а не когато издръжливостта или постоянството са критерият.

– Във времена на нищета помощта е по-нужна, а във времена на изобилие може дори да не е необходима.

– Донякъде и аз така мисля, но все пак… Същевременно вярвам, дълбоко вярвам, че съревнованието между светлината и тъмнината, борбата между доброто и злото е била решена още в самото начало. Птиците кацат и после отлитат; не им трябва празната хранилка.

– Не искай да се доказваш с това, че на ръката ти кацат пойни птици. Те бездруго си хвъркат и са твърде плашливи. Достатъчно е да вярваме, че аурата на мира създава мир и допуска в него онези, които са с умиротворено сърце. Добротата създава аурата на мира, но ти не копней за обвивката, а за нейния източник, за създаващата я причина.

– Да се доказвам ли…? И без това не бих могъл, а и не ме интересува. Всеки да си мисли каквото иска…

– Е, ако поведението ти е безупречно, наистина няма значение кой какво казва и кой какво мисли. Самообладанието също е мъдрост. Кралят не бяга, той върви напред. Мъдрият човек не бърза, а действа. Светецът не иска нищо, а се отдава в служба на Господ и на хората. Ти също върви, действай и се жертвай. Това само по себе си е успокоение. Не е примирение, а доверие, че във Вселената цари ред, което важи и за теб. И никой не е изгубен. Никой никога не се губи.