Как тълкуваме човека? Ако по някакъв начин успеем да схванем същността на дадена личност, да я обясним, да я осмислим, това ще е голяма крачка към дефинирането на самоличността и разбирането на истинските цели в живота. Казват, че паралелно с разбирането на своята духовна природа човек все повече разбира и Бога, приближавайки се към Него с душата си.
Притчите спомагат за по-доброто разбиране чрез паралели. Такава притча е човекът да се сравни с друг елемент от живия свят – дървото. Дървото е пример за смирение, толерантност, жертвоготовност и безкористност. То не се съпротивлява, когато го удрят или берат плодовете му, понася смирено неблагоприятните условия, неизменно расте и е полезно за другите в почти всеки свой аспект – и живо, и мъртво.
Човешкото дърво най-общо е тялото, физическата природа на човека. Това дърво ражда два плода – радостта и болката – и пуска три корена в материалната природа под формата на безчувственост, енергия и светлина. Тези фактори проникват всичко в света и функционирането на човешкото тяло също е подвластно на тяхното влияние: мъдростта на добротата, енергията на страстта и инерцията на безчувствието – всички те въздействат, създавайки нещо като динамично силово поле около човека. Плодовете на щастието са с четири вкуса: добродетел, изобилие, любов и освобождение. Дървото е свързано с обкръжаващата го среда по пет начина – а именно чрез сетивата; познати са и шестте му състояния: глад, жажда, скръб, илюзия, старост и накрая смърт.
Въпреки че обикновеното дърво е покрито само с кора, дървото на тялото е покрито от седем слоя: кожа, мускулна тъкан, кръв, мастна тъкан, кости, костен мозък и репродуктивни клетки. Това огромно дърво има осем клона – по-грубите и по-фините компоненти, изграждащи материалния свят, а именно земя, вода, огън, въздух и етер, както и ум, интелект и фалшиво самосъзнание.
В дървото има девет хралупи – това са телесните кухини или отвори: двете очи, двете уши, двете ноздри, устата, ректумът и гениталиите. Десетте листа на човешкото дърво са десетте дъха, които в един смисъл са сетивата и жизнената сила, протичаща през целия организъм.
Разпознаваме човека в примера с дървото; друго едно сравнение представя Вселената като гигантско дърво. Ние го познаваме от примера за космическото дърво в Бхагавад Гита. Можем ли да съпоставим двете сравнения? Можем ли да кажем, че общият елемент на паралела човек = дърво и дърво = космос, тоест дървото хвърля светлина върху паралела между човека и света? Ако дървото е равно на човека и е равно на космоса, значи е вярно и че човекът е равен на космоса. Ала както вечният паралелизъм между микрокосмоса и макрокосмоса определено е верен, така и различията помежду им са факт.
Всевишният Бог каза: Известно е, че има безсмъртно баняново дърво, което расте с корените нагоре и с клоните надолу и чиито листа са ведическите химни. Който познава това дърво, познава и Ведите. Клоните на това дърво се разпростират надолу и нагоре, подхранвани от трите обвързващи сили на материалната природа. Вейките му са обектите на сетивата. Това дърво има и корени, които се спускат надолу и са свързани с кармичните дейности в човешкото общество. Истинската форма на това дърво не може да бъде възприета в този свят. Никой не може да разбере къде започва то, къде свършва и къде е основата му. Но човек трябва решително да отсече това здраво вкоренило се дърво с оръжието на непривързаността. После трябва да открие онова място, от което, веднъж достигнал го, никога няма да се върне, и там да се отдаде на Бога, от когото всичко води началото си и в когото всичко се побира от незапомнени времена. (Бхагавад Гита 15.1 – 4)
Тази космическа метафора с дървото е красив, но сложен и неразгадаем символ на материалния свят. И докато има поне едно дърво на нашата планета, всеки ще разбира какво му говорят тези две сравнения.