Първото условие за духовното развитие е самообладанието. В човека безпроблемно съжителстват малкият дявол и още по-малкият ангел, по-слабата ни страна често надделява над по-добрата ни същност. Следователно е излишно да говорим за по-фини, по-чисти идеали, преди да опитомим звяра в себе си. Необходимо е чрез духовни упражнения човек да се очисти от нежеланите възпрепятстващи фактори; тогава учението ще бъде разбрано по-добре. Някои мислят, че слушането на свещеното послание не зависи от никакви предварителни изисквания; въпреки това можем да кажем: практиката доказва, че напредъкът е по-сигурен, когато човек се придържа към ясни морални изисквания. Първите стъпки на йога също формулират нравствени забрани и препоръки: какво трябва да се избягва или практикува, за да има развитие. Можем да определим три нива на самообладание: на физическото съществуване, на словото и на мисълта. Човек може да дисциплинира тялото си с желание да служи и със следване на моралните принципи; словото си с истина; а мислите си с вътрешна чистота, спокойствие и душевен мир. Може би това най-много го доближава до овладяването на душата…

Душата изначално по своята същност е женска, т.е. със собственото си щастие тя служи за радостта на другите. За духовно устремения човек тялото, умът и душата по природа са женски; нека се грижи за тях и им стане добър стопанин.

Но какво означава да си господар на нещо? Използване и подчинение или по-скоро родство и грижа? Това е риторичен въпрос, защото, ако си представим един владетел, който не служи на хората, можем да говорим единствено за властващ слуга, което е далеч от идеалното. Само фалшивият господар не цени добрия слуга и само фалшивият слуга не уважава добрия господар.

Привидно става дума за две роли – душата и нейния господар. Доколкото разглеждаме душата като психическата система, като емоционалния свят и менталната идентичност на човека, по-скоро можем да тълкуваме този призив като контрол на интелигентността. Но ако душата е истинската ти същност, всевечната духовна искра, която изпълва тялото с чудото на живота, тогава всъщност не е възможно да се разделят душата и нейният господар, тъй като човекът в действителност е самата душа, а не преходното тяло. В такъв случай е по-правилно да тълкуваме този призив, като обърнем подредбата на думите, но уточним значението им, според което душата трябва да бъде господар на живота на човека. Казано точно и ясно: погрижи се за духовното си благополучие, това е твоят осъзнат интерес.

На други места се казва, че в името на духовното развитие човек трябва да овладее своя съзнателен аз (което означава да стане господар на душата си) и след това да постави тази своя овладяна същност в служба на Бога, т.е. да я реинтегрира в по-висшите сфери.

Колкото учения, толкова черти се приписват на душата – от „неназовимото” до „венеца на творението”. Сега ние все пак ще изберем едно нейно специфично свойство, а именно желанието. „… казват, че човекът е съставен от желание. Каквото е желанието му, такава е и волята му; каквато е волята му, такова е и делото му; а каквото върши, дотам и ще стигне”, казва тайното учение от Великата Гора (Брихад Араняка Упанишад 4.4.5).

Желанието е свойство на душата, залог за индивидуалното съществуване, затова желанието не бива да се премахва, а да се дисциплинира. Желанието може да бъде както причина за провал, така и ключ към освобождение. Себеконтролът, самодисциплината всъщност е освобождаване на енергия. Контролираното освобождаване на енергия има добро приложение. Ако го разглеждаме в личен духовен план, може да се нарече обмен на енергии, защото учителят може да се наслаждава на енергията на учениците си, но това не е еднопосочна връзка, тъй като в същото време учениците получават силата на своя учител. Това не е нищо друго освен упълномощаване, посвещаване, мистерия и вечна тайна – как учителят и ученикът, душата и нейният господар, са предпоставка един на друг.