Повечето хора смъртта ги заварва неподготвени, както и раждането. Мнозина попадат в глъчта, която наричаме „живот”, без специална подготовка, а излизането им е също тъй случайно. Въпреки че животът и смъртта са коренно противоположни явления, те не могат едно без друго. И понеже са основните въпроси на битието, затова са хем много близки, хем чужди един за друг. Животът е най-простото и най-прекрасното нещо, но същевременно е и изключително сложен. Той е толкова естествен и всекидневен, че в повечето случаи не се замисляме за неговата възвишеност. Ето защо е толкова трудно да го дефинираме. Концептуалното определение на думата не разкрива нищо за чудото на живота: „живот е онази форма на съществуване, която се характеризира с обмяна на веществата, растеж и размножаване”. Ако гледаме на живота с правилните очи, тогава виждаме, че всичко е живо, всичко пулсира, универсалният принцип на съществуването се проявява в множеството живи същества. Нощем при пълнолуние е достатъчно да сипем вода в няколко купички на земята, и образът на Луната ще се отрази във всяка една от тях. Индивидуалният живот е отражение на всемирното битие. Какво невероятно всеобхватно единство е това!
Във връзка с човешкия живот се казва, че това е начин на съществуване, който започва с раждането, или по-точно със зачеването, и завършва или се трансформира със смъртта, като също се характеризира с обмяна на веществата, растеж и размножаване. Ако вземем предвид само тези характеристики, стареенето не е реалистично, защото при него обмяната на веществата минава на заден план, растежът също е ретрограден и по-скоро би трябвало да се нарече атрофия, а размножаването касае най-вече бръчките.
Ако животът бе само метаболизъм, тогава щеше да е вярна поговорката: Живеем, за да ядем! Ала ако притежаваме по-висши умствени способности, предпочитаме да използваме тази максима наобратно: Ядем, за да живеем. Но в контекста на храненето с прана или със светлина дори и тази формулировка е съмнителна, тъй като биологичният живот на тялото може да бъде поддържан без прием на енергия под формата на храна.
По-подходящо е животът да се разбира като крайна категория. Съществуването е върховен екзистенциален принцип, който малцина оспорват. Този висш принцип има два аспекта: от една страна, съществуването, битието, животът; от друга страна, реалността, фактическата действителност. Съществуването е и най-висшата и крайна обща категория, която обединява всички същества, дори и несъществуващите. Нали и Аристотел твърди, че това, което не съществува, и то съществува като несъществуващо. (Метафизика 4. Книга, II. гл.). Никой не може да избяга от съществуването, то ни принуждава да живеем. Според мъдреците добротата и великолепието са неразделна част от съществуването: битието е прекрасно и животът е хубав.
В същото време животът е и процес, неговият непреодолим поток тече напред. Казват, че само едно нещо е постоянно в живота – промяната. Сред промените, които преживяваме, първа е раждането, попадането в живота; след това е растежът, развитието. Оцеляването и създаването на потомство представляват възторжен, прогресивен цикъл, последван от отлив под формата на упадък, завършващ с изчезване. Затова Шопенхауер е казал: „Целта на живота е смъртта”. Нима да се примирим с това? Нима само толкова представлява животът?
Животът е едновременно невероятно прост и невероятно сложен. В това отношение получаваме сравнително малко опорни точки как да го живеем. Твърде малко помагат в това отношение образованието или семейната среда, успехът или информацията, тъй като мистерията на живота може да бъде разбрана по един различен начин: чрез посвещения и лични изпитания, в отговор на които се разкрива Истината. За щастие, мистицизмът не може да се преподава, а само методологията му, въвеждането в мистичното преживяване; поради това този съкровен изследователски начин на преживяване никога не избледнява.