Колко вида хора има? Можем да кажем, че видовете са толкова, колкото и хората на Земята; всеки е уникален, единствен и неповторим. Това е чудото на индивидуалността. Характерът е типичният модел на поведение, мислене и емоции, който определя отношението на човека към заобикалящата го среда. А това отношение въпреки личностните различия следва определени установени шаблони. Теофраст (372 – 287 пр.н.е.), наследникът на Аристотел, начело на Атинския лицей, установява тридесет типа личности. По-внимателното изучаване определя различни типове характери, като например сангвиник, холерик, флегматик и меланхолик според темперамента, и ектоморф, мезоморф и ендоморф според физиката на човека; докато типологията на Карл Юнг (1875 – 1961) улавя четирите основни измерения на личността в двойките екстровертност – интровертност, възприятие – интуиция, мислене – чувстване и преценка – усет.
Би било лесно да разделим хората на две: добри и лоши, ангели и демони, ние и те. Това е твърде обобщаващо, но ако кажем: „осъзнати и недотам осъзнати”, „духовни и бъдещи духовни хора”, тогава сме по-близо до истината.
Една хилядолетна източна система твърди, че хората могат да бъдат разделени на два вида: крайни, които се гърчат в дуалностите на любовта и омразата; и такива, които следват златната среда. Освен това тя измерва развитието на човешката личност спрямо отношението ѝ към другите, защото интересен е не импулсът, който въздейства на човека, а неговата реакция спрямо този импулс.
Любящият, безкористен и мил, себеовладян човек е уважителен и смирен, проявява доброта към ближния си, ако е с по-нисък ранг от него; приятелство, ако двамата са равни; и смирение към по-висшестоящия.
Той изразява разбиране към горделивия си събрат, ако е с по-нисък ранг от него; приятелство, ако е равен; и съжаление, ако човек с по-висок ранг се държи по този начин.
Такъв човек проявява любов към ближния си, когато е ядосан или в лошо настроение, ако е с по-нисък ранг от него; любезност, ако е с равен ранг; и съчувствие, ако е с по-висок ранг.
Заразеният с омраза, невежество и егоизъм човек, който робува на емоциите си, се държи по различен начин, когато другите проявяват любов или страх спрямо него.
Ако човек с по-нисък ранг се отнася към него по този начин, той проявява към него презрение; ако му е равен по ранг се ядосва; а когато човек с по-висок ранг демонстрира любов или страх към него, той изпитва боязън или подозрение.
Човек, характеризиращ се както с любов, така и с омраза, който понякога се въздържа, а друг път е пристрастен към удоволствията, проявява гордост и презрение към ближния си с по-нисък ранг, ако той проявява страх и недоверие към него. Същият показва любов и гняв към ближния си, равен на него по ранг, ако и той се отнася към него с любов или гняв; а изразява страх, омраза и злоба, когато срещне човек, който го превъзхожда, но е горд, презрителен и надменен.
Ала по-напреднал е този, който се отнася еднакво спрямо всички, независимо дали те са приятелски настроени или враждебни, ревниви или ненавистни, благочестиви, грешни или безпристрастни. Изхождайки от себе си, той открива единната и вечна духовна същност и в другите. Лесно проявява търпение този, който изпитва вътрешна сигурност; лесно дава този, който живее в духовно изобилие. Човек, който владее мислите си, харесва всички и всички го харесват. От тези двете последното се среща по-рядко.