От хиляди години човек все се опитва да стане по-добър – да си признаем, с все по-малък успех. Древните съвети са актуални и днес: не убивай, не кради… на какво може да се дължи това? На човешки инат или на морална поквара? Напразна мечта ли е развитието? Нима колкото и да се е променил човешкият живот, въпреки това нищо не се е променило? Нравствените задачи изглеждат неизменни във всички времена и мъдреците казват: това е, защото човешкото съществуване, независимо от променящия се декор, е изправено пред все същите изпитания. Доброто и лошото се борят в човека, и двете са в него; но ако проникнем достатъчно надълбоко, намираме само добро.

Правилната морална позиция може би се разкрива по-лесно в светлината на човешките слабости и грешки. Прекомерното говорене води до загуба на енергия, а страхът и ядът изяждат жизнените сили на човека. Алчността, маниакалната привързаност и желанието за притежание сериозно нарушават баланса му. Безпокойството отслабва сърцето, а омразата и гневът директно отравят тялото.

Определени норми могат да бъдат изискани да се спазват от всички членове на обществото; те осигуряват онзи интелектуален и морален минимум, с който всички са съгласни и който всеки приема да следва. Но който поема по-голяма отговорност, трябва и да покрива по-големите изисквания с резултати. Един изкривен свят, разбира се, ни дава фалшиви примери, но въпреки това не е без значение дали следваме изявени или позорни хора и образци.

Нека цитираме една древна система от изисквания. Следният етичен кодекс касае духовенството на хиндуисткото общество. Орденът на брамините е духовната интелигенция, към тях са били най-взискателни в морално отношение, но тези норми биха били от полза за всички хора.

1) С вярност следвай принципите на добродетелта! – Нравствените порядки са отражение на вечното призвание на човека в нормите на всекидневния живот. Това е теоретичната основа, която се допълва от практиката на вярно следване на принципите. Това може да се счита за автентичен живот.

2) Винаги казвай истината! – Всеотдайността към истината прави човека безупречен по характер и го дарява с необикновена духовна сила. Това е един от важните елементи за овладяването на речта, редом с добрите думи, които не нараняват другите.

3) Обуздавай сетивата си с отречение и простота! – Този съвет струва повече от всяка правна формула, защото не постига целта си чрез заплахи, а се опитва да коригира човешките слабости чрез правилна практика. Простота означава съобразяване с действителните нужди и избягване на прекомерната консумация – истинска древна екологична осъзнатост.

4) Освободи се от завистта! – Колко трудно е да се радваш на успехите на другите… Но сред многото слабости завистта се смята за най-опасната.

5) Бъди миротворец! – Търпението идва от осъзнаването на собствената ни съдба, въз основа на което по-леко приемаме задачите, които трябва да свършим лично. Ако ти се удаде да осъзнаеш тази мъдрост, по-лесно ще бъдеш миролюбив към другите.

6) Не си създавай врагове! – Това е тясно свързано с предишната точка, защото, ако мирно приемаме неизбежните събития в живота, тогава вероятно в най-малка степен бихме нарушавали интересите на другите, което е основният източник на враждебните чувства.

7) Бъди щедър в даването! – Споделянето би следвало да е общочовешка черта; основно правило е, че който дава, той и получава. Това важи както с положителен, така и с отрицателен знак: ако дадеш добро, можеш да очакваш добро, а ако причиниш зло, тогава и теб ще те сполети нещо лошо – независимо че резултатите невинаги се проявяват веднага.

8) Бъди решителен и непоколебим! – Разбира се, човек трябва да бъде отдаден на всеобщото, моралното и божественото добро, а не да проявява решителност в безумието и в причиняването на вреда на другите. Такъв живот е пример за подражание за останалите.

9) Прави нужните жертви! – Без да жертва, човек не може да бъде щастлив нито в този, нито в следващия живот. Жертвата освещава човешкия живот.

10) Използвай целия си разум във връзка с Бога! – Разумът е един от големите дарове на човека; просветленият разум се стреми не само към светското добруване, но и към вечното благо.