Индивидуалното съществуване днес е егоистичното себеутвърждаване на човека, изпаднал от предвечната хармония. Всеки изхожда от себе си – но рано или късно се социализира. Човекът е тласкан от сексуалния нагон към биологичното множене на вида си; това е и източникът на обществената организация. В основата на измерението на общностното съществуване би трябвало да стои принципът на синергията, според който цялата общност е нещо повече от сбора на индивидите, участващи в нея. Можем да наречем това и закон за увеличаване на общностно-социалната енергия, но именно този растеж поражда конфликти.

Общественият живот, който днес акумулира различни енергии, боготвори икономическия растеж, в чието име опустошава света, като експлоатира природните и човешките ресурси по тираничен начин. Би могла да се приложи идеята „Живей и остави и другите да живеят”, ала вместо това надделява духът на съревнованието. Тук могат да бъдат изредени индустриалната революция, масовото производство и консуматорският начин на мислене, а в положителен смисъл – здравословният и природосъобразен начин на живот, които, за съжаление, добиват значимост само на фона на липсата или разрушаването на необходимите за живота фактори.

Емоционалният живот на човека, сърдечната сфера, която е тясно свързана със съзнанието, е била доминирана от обичайното право, от различни идеологии, светогледи, философски школи, а по-нататък от религии, политически курсове и водачи на общественото мнение. Те са изиграли също толкова решаваща роля като инструменти за въздействие върху хората, колкото принципите panem et circenses, divide et impera, задължителното присъствие на богослуженията или класата на комунистическата пропаганда, както и диктатурата на „свободните” медии. Изброеният тук религиозно-морален светоглед все пак се е стремял да се занимава с емоционалните и етични измерения на човека, макар и невинаги перфектно. Заповеди, нравствени норми и неизпълними изисквания; а след това поради профанизирането, обществени договори и законови алинеи се опитват да призовават по-добрата страна у човека – с по-голям или по-малък успех.

От няколко десетилетия се заговори за информационната епоха и тук се случиха неочаквани, експлозивни промени. Персоналният компютър, смятан все още за провален продукт в средата на 60‑те години на миналия век, в днешно време е сред 10‑те най-важни потребителски стоки в света; много хора създават медийни платформи дори и когато нямат какво да кажат. Консуматорският манталитет проличава и в сферата на информационните технологии, защото безразборната информация често притъпява и подвежда вътрешната преценка на човека. Напразно се обучават комуникационни специалисти, ако никой от тях не казва истината.

Обезцененото празнословие създаде множество вътрешни проблеми – усещането за душевна празнота, horror vacui, доведе до ерата на психологизацията. Психологическата дискусия, изглежда, поема ролята на изповедта или на духовното напътствие, само дето липсват някои фактори – покаяние, изкупление и опрощение.

Тази смяна на ролите символично показва, че религиозният мироглед е заменен от нова идеология – от научния мироглед, от религията на науката. А материалистичното обяснение на света неизбежно ни доведе до загубата на метафизичното: в процеса на природонаучното мислене, изглежда, се губи свободната и независима духовна личност, досега смятана за най-висша ценност. Ето какво казва психологът д-р Ференц Вьолдеши: „Човечеството спечели в цивилизацията, загуби в моралните и религиозните ценности и изостана в истинската духовна култура”.

Тази загуба превръща в спешна необходимост развитието на една нова парадигма – метафизичния светоглед. В него човек не просто живее своя отчужден живот, а изживява чистото си метафизично съществуване. Надеждата ни е това високо умствено-духовно ниво да е едва основната вибрация, коренната чакра на новата човешка раса homo illustris, или просветления човек. Защото както системата от чакри на съвременния човек се простира от поддържането на живота до просветлението, така и по-високата октава на системата от чакри може би започва с просветлението, за да достигне кой знае докъде.