Елементът земя можем да считаме за първичния груб материал – materia prima, cruda – неясно дефинирана суровина без никакви специални свойства, необходима за производството на философския камък. Това е отправната точка на великото творение – magnum opus. Същото изходно състояние обозначават и изразите „девствената земя”, „философското яйце” или „калната пръст на Адам”. От калта е направено тялото на първия човек, тъй като водният елемент въздейства оплождащо върху земния елемент, към които въздушният елемент привнася божествено дихание. Земята едновременно е камък и не е камък. Началното състояние на земния елемент е камък: „нашият камък”, или materia prima, а крайният му етап вече не е обикновен камък, а свръхкамък, или метакамък, философският камък, lapis philosophorum. Това е последният елемент, ultima materia, т.е. петият елемент, същността, квинтесенцията – Quinta essentia.
Вятърът, преминаващ през земните пори, се смесва с алхимичните води. Това все още е просто влажна пара, от която после се разгръщат принципите на всички субстанции и която е първият елемент на философите. А огънят е централният обединяващ и стабилизиращ елемент в алхимията. „Процесът започва с огън и завършва с огън”, казва Ибн Бишрун, т.е. началната точка е огънят на душата, процесът е оксидирането на пречистването, резултатът е пламтящо чистата душа.
Характерът на човека е неговата съдба. (Хераклит)
Тези три фактора – земя, вода и огън – определят трите измерения. Елементът земя ясно очертава пространствените измерения наред с понятията „обхват”, „място” и „празнота”. Водният елемент определя времето, тъй като носи промяна, течение, преходност и съзидание; докато огънят е елементът, който определя закона на кармата, защото от една страна, изгаря като пламъка на страданието, а от друга, сияе като пречистващия огън на избавлението.
Те образуват космическия фон и когато се съвместят помежду си, всичко е готово за чудото, за проявлението на живота, за човешкото и божественото представление!
Великото дело, изкуството на трансформацията, не е лишено от препятствия. Всяка промяна поглъща енергия и тази енергия трябва да бъде почерпена отнякъде. Какво може да направи човек, ако не му достига енергия? Как може да се реши проблемът с недоимъка на енергия? Йога посочва специфичен метод за събиране на сили. Не почивка, не тренировка, а отречение. Самодисциплината освобождава енергия, която после може да се използва за насърчаване на духовното израстване на човека. В зависимост от това от какви липси страдаш, могат да се посочат и други средства.
Ако ти липсват сили, упражнявай въздържание и ще можеш да си набавиш желаните сили. Лекарството за липсата на знания е медитацията; тя не е просто интелектуално усилие, а свързване с най-висшето поле на съзнанието, откъдето може да се почерпи дори свръхестествено знание. А ако човек страда от липса на любов, препоръчителният метод е благоговейното преклонение, когато се предаваш с разперени нагоре ръце и поверяваш съдбата си на небесните сили.
В допълнение на това силата, освободена чрез самодисциплина, се разглежда и като енергия, която облагородява мислите. Както квачката мъти яйцата си с топлината на тялото си, така и мъдрецът с топлината на самодисциплината си подпомага оживяването на своите мисли и медитации. В началото, казват, и Бог по същия начин е лелеел и таил в себе си идеята за създаването на света, която сетне е проявил в подходящото време. Възможността става реалност чрез влагане на енергия.
Ако целта на алхимията не е просто извличането на злато, а тя е алегоричен процес за облагородяване на човешкия характер, тогава горните изречения многократно се оказват верни: и изходният, и крайният продукт са хората – еднакви и все пак различни, сякаш всичко се повтаря на една по-висока октава. От камъка става свръхкамък, първичният материал се превръща в петия елемент, а обикновеният човек става пречистен свръхчовек.