Много е лошо, ако вече имаш врагове, но може би ти е позната недотам старата немска поговорка: „Ако имаш приятел унгарец, не ти е нужен враг…”. Само че за враждебни взаимоотношения са необходими две страни. Не е достатъчно някой да се държи враждебно с нас или ние да се държим враждебно с някого. Другата страна трябва да приеме тези обтегнати отношения и ако не го направи, не можем да говорим за противопоставяне. Древната философия гласи, че ако обичаш всички, всички ще те обичат. Изглежда, обаче светът дотолкова се е изопачил, че дори и човек, който обича всички, вече има врагове.

Позволено е да се защитаваме. Защитата не е нападателен, а пасивен отбранителен метод, духовно жиу-жицу. Пренасочвайки силата на атаката наобратно, можем да обезвредим противника. Всеки има право на самоотбрана. Едно от определенията за духовност е „разграничаване от глупостта”. Това също е отбранителна техника. „Като враг всеки може да се окаже сериозен, а като приятел невинаги. Малцина могат да са полезни, ала всички могат да навредят” – казва Грасиан.

На нож! Най-добрата защита е нападението. Насилието, нападението дават право на човек да се защитава, и обикновено хората отвръщат на насилието с насилие. Но дори тогава нанасяй най-много обезоръжаващо, ала не и унищожително поражение на опонента си и в никакъв случай не му отнемай хляба, защото тогава ще обезумее и ще започне да се държи непредсказуемо. Затова по-добре да държиш врага си на своя страна, защото тогава поне може да ти е под око.

За разлика от това, от духовно израсналия човек се очаква да се отнася еднакво към всички: към приятел, към враг, към честен доброжелател; към благочестивия, към престъпника и към безпристрастния. Как може да се постигне това? Да не би като се държи с приятелите си като с врагове? Или тъкмо обратното – като се сприятелява с враговете си? Нито едно от двете не би било правилно. Равноправният поглед означава елементарно уважение, каквото се полага на всекиго. Дори несъвършеният и допускащ грешки човек трябва да бъде приет, тъй като той е такъв, какъвто е в момента и не може да се държи другояче; обаче не е задължително да се съгласяваш с него, камо ли да му сътрудничиш!

На практика има множество враждебни ситуации. Добре е като за начало да не ставаме врагове на нашите нападатели; нека не ставаме врагове на никого. Докато виждаме само „приятели” и „врагове”, ще живеем в свят на дуалности. Трябва да преминем от двойствения свят и от двойките противоположности към равноправния начин на виждане, където този вид полярност секва. Като познаваме добре закономерностите на съдбата и вникваме в душите на хората, ние не виждаме врагове или приятели, а необходимите актьори в житейското ни пътуване.

Това мъдро приемане е един от начините за обезсилване на враговете. Независимо дали другата страна върши своята злонамерена работа, един спокоен мъдрец няма да изгуби самообладание. Това също е защита, отбранително избягващо поведение.

Истински мъдрият човек разполага с големи сили. Всеки може да превърне един приятел във враг, това не е кой знае какво изкуство. Мъдрецът обаче е способен да превръща враговете си в приятели. Ала не това е най-високото ниво на защита. Освен основната отбранителна позиция най-добрият пример за благородна защита е Христовият възглед – Исус се отнасял към своите мъчители не само без да им отвръща с насилие, но и без да се отбранява, тъй като вече не е имал и начин да стори това. По-скоро се е стремял да послужи за духовното им добро, казвайки: Прости им, защото не знаят какво правят…

„Мъдрият човек има повече полза от враговете си, отколкото глупакът от приятелите си”, казва Грасиан. Освен това един благороден противник дори не е враг, защото се показва по-искрен от фалшивия приятел.