Любов, любов, мъчителна агония…
Защо любовта е толкова важна за човека? Защо сме готови да загинем от любов и по-скоро сме склонни да съсипем любимия си, отколкото да се разделим с него? Има ли в любовта баланс?
Хората са като три пеперуди пред пламъка на свещ. Едната се доближила до огъня и казала: „Аз познавам любовта”. Втората докоснала с криле пламъка и рекла: „Аз знам какво е да изгаряш от любов”. А третата се хвърлила в огъня и изгоряла. Само тя е познала истинската любов.
Казват, че любовта е най-интелигентният начин за използване на другия. Ако приемем, че е така, тогава желанието за притежание, избягването на раздялата и нетърпението са разбираеми. Ала други казват, че любовта е най-финото качество, резонансна енергия, която не може да бъде стимулирана изкуствено и точно затова представлява непреодолима сила. На силата можеш да се противопоставиш, но на любовта не можеш да устоиш.
Животът на човека се заражда в огъня на любовта, расте в околоплодните води на майчината утроба, първото му дихание най-често е плач, а костите му са твърди като земята. Телесното съществуване е отражение на природните стихии, а човекът е въплъщение на страстта в света. Характеризира се с воля, любопитство, желание, копнеж, ярост и пламенност и да, с любов. Един от най-парещите изрази на любовта е страстта. Еуфория? Биохимия? Игра на емоции? Всичко това и нито едно от тях. Според философията на йога човешката душа е обвита от няколко слоя: най-външният е от храна, следван от слоя на функциите на сетивата и ума, после на интелигентността и накрая е обвивката на радостта, която най-много се доближава до нашето истинско аз. Може би затова чувствата са толкова важни за хората? Сякаш сме изцяло уязвими и зависими от чувствата си.
Според Ауробиндо любовта първо е животински инстинкт, след това сладко опиянение в обожаващото сърце, по-късно пламенно приятелство в щастлив размисъл и накрая се възвисява в простора на най-всеобхватния духовен копнеж. В този смисъл важна е всяка любов, а не че любовта е най-важната. Монтескьо директно заявява: „Аз съм влюбен в приятелството”…
Независимо дали става въпрос за човеколюбие, приятелство или любов – това са партньорски взаимоотношения, които свързват хората емоционално. Ако разгледаме внимателно любовта, според Платон тя е вечното желание за добро, но той също така свежда и слабостите на човека до това чувство, като казва, че грехът е объркана любов. И все пак разглеждането на щастието, любовта и екстаза от философска гледна точка е много суховат експеримент, докато разглеждането на философията от гледна точка на радостта в крайна сметка носи удовлетворение.
Знаем, в любовта няма правила – това е основното правило. Щом иде реч за такава игра, трябва да преценим дали човек си играе с любовта, или любовта си играе с човека? Клише е, но можем да кажем, че най-важното в живота е любовта. Животът е млякото, любовта е маслото… Макар и да не се вижда, маслото се крие в млякото, както и в живота се спотайва любовта, или поне надеждата за нея.
Но любовта не е само междучовешка връзка. Като божествена връзка любовта е гравитационната сила, която привлича вярващите към Бога и Бога – към вярващите. Казват също, че любовта е Бог, ала е вярно и обратното: Бог е любов. Колко странно е мнението на Микеланджело: „Бог не се крие в любовта, а в любящия; възлюбеният е просто инструмент на божественото вдъхновение”. Затова любовта е опияняваща. Каква степен на обожание е необходима, за да стане реалност това:
Ако аз ям – ти ще си нахранен;
ако аз пия – ти ще утолиш жаждата си;
ако аз продумам – ти ще проговориш;
ако аз ида в рая – ти ще си спасен.
Защото любовта не е в това да знаеш с кого искаш да изживееш живота си, а да осъзнаеш без кого не би могъл да живееш. Такава е сладко-горчивата истина за това пагубно опиянение – любовта.