Биволът е деликатно животно. Обича водата и не обича непознати. Види ли вода, забравя за ярем или каруца и нагазва да се охлади, но зърне ли чужд човек, рита кацата за сирене и не дава мляко.
Човешкият живот вече е бил описван по безброй начини – като пътешествие в долината на скръбта, като дълго духовно пътуване, като спускане и възход, но дори и материалистичният човек го смята за неповторима възможност. Житейският път има няколко добре разпознаваеми стадия; едно от най-поетичните обобщения е далекоизточната аналогия, обрисуваща историята на етапите в живота и духовните стремежи под формата на пастирчето, бивола и неговото опитомяване. Тази поредица от картини се състои от шест до десет епизода; нека се придържаме към серията от осем. Осмицата бездруго е по-висока октава, число на прераждането, а целта на едно духовно пътуване е усъвършенстването, което е подсказано от оформените в кръгове картини. Земното съществуване е само кратък епизод от вечността, а самата душа не се създава при раждането, нито пък умира при смъртта на тялото.
На първата картина момчето стои колебливо на брега на река, недалече от мост. Държи въже в ръката си и изглежда много объркано, сякаш се е изгубило. Забравило е произхода си и не може да намери обратния път към дома. Въжето в ръката му подсказва, че вече разбира, че ще се нуждае от помощ, от добитък, за да се завърне вкъщи.
На втората картина момчето тръгва да търси бивола и открива следите от копитата му. Биволът символизира човешкото тяло и психика, които са отлична възможност за духовно усъвършенстване. Като цяло живите същества следват инстинктите си, животът им е сведен до оцеляване, размножаване, сдобиване с храна и защита; обаче човекът е разумно същество, способно на саморефлексия, и затова започва да търси смисъла на собственото си съществуване.
На третата картина момчето вижда бивола, а на четвъртата го опитомява с помощта на въжето и обръща главата му в посока на пътя. Дисциплинирането на добичето е препратка към овладяването на тялото и ума и преориентирането на уменията им към духа.
На следващата картина момчето крачи по пътя, вече е хванало бивола и го е повело след себе си с въжето. В началото духовните стремежи костват много усилия, самодисциплината, опитомяването на вътрешния звяр е мъчително. Душата е готова, но тялото и разумът все още са необуздани; затова душата води и тегли след себе си тялото, както момчето тегли бивола.
На шестата картина момчето вече язди животното, което си знае работата и върви по пътя, като вероятно вече не криволичи, а е поело право към дома. Вниманието на момчето е все още върху добичето, в ръцете му е въжето, инструментът на дисциплината, обаче се появява и флейта, която загатва за лекотата на духовния живот, за неговата художествена красота.
На следващата картина хармонията е почти пълна, биволът кротко крачи, за да може стопанинът му спокойно да свири на флейтата, яздейки на гърба му. Това е препратка към спонтанния, естествен етап в духовния живот, когато вече не е нужно да се грижим за озаптяването на тялото. В това състояние силата на чистата душа прониква физическата и психическата снага, така че те също се одухотворяват и тъй да се каже, знаят задачата си.
На осмата картина биволът вече не се вижда. Душата, освободена от физическите ограничения, няма нужда да приема телесна форма. Материалните тела се раждат от материални желания и действия, ала пречистената от земни желания душа се освобождава от водовъртежа на раждането и смъртта. Това е завръщането у дома, голямата победа на духовността над усещането неспирно да скиташ изгубен.
Осемте картини са осем етапа. Те не разказват за долината на скръбта, а за похода към целостта и ако ги проследим внимателно, можем да разберем, че всеки един момент поражда следващия и че всичките са необходими за достигане на крайната цел: тялото и неговото овладяване, както и последвалото освобождаване от привързаностите. Яхнал бивола – поеми на път за вкъщи.