Желанието е най-съкровеното в човека, първичната сила, която придава смисъл на неговото съществуване. Желанието е най-естественото нещо. Но за какво трябва, за какво си струва да копнееш? Ако трябва да посочи три обекта на желанието, от устата на един младеж би прозвучало съвсем искрено да каже: любов, опиянение и музика; обаче ако и по-късно, дори и след като нехайното му отношение към живота поотмине, неговата света троица не се е променила, това вече е проблем. Тогава какъв да бъде обектът на желанието?
Известност, почит, репутация? Престиж, обожание, признание? Пари, жени, слава? Лична реализация, финансово опиянение, власт? Или по-скоро истина, знание, радост? Чистота, красота, доброта? Или скромност, невинност, смирение? Последните три не биха били особено популярни… Традицията говори за три практики, които дори просветените трябва да следват. Товаса самодисциплина, благотворителност и саможертва. И трите са тясно свързани с желанията на човека и с неговата мечтателна природа. В посочения ред нараства безкористният характер на упражненията. Самодисциплината е полезна преди всичко за практикуващия, благотворителността е добра и за получаващия, а жертването насърчава духовното развитие на всички замесени. Тези практики определят принципите на благородната функция на земното съществуване, като с това подготвят пътя на духовното усъвършенстване.
На абсолютно ниво можем да говорим само за три фактора: съществуване, осъзнатост и щастие: Сат, Чит и Ананда. Това е върховната троица, светата троица. Тайните учения възвестяват: Трябва да стигнеш до онова, което постигнеш ли, постигнал си всичко! Нужно е да се проникне до най-дълбокото, най-фундаменталното ниво на съществуване, до което достигне ли човек, намира корена на всемира и долавя принципа на всеобхватното битие (Сат).
Трябва да разбереш онова, което щом го разбереш, ще разбереш всичко – продължава учението. Разбирането не е друго, а приложение на разума, проявление на съзнанието. Целта на всеобхватното познание не е да се преброят песъчинките на морския бряг, а да се развие пълна, цялостна визия, пълно осъзнаване (Чит).
Щом знаем, че има три фактора и вече сме изброили два от тях, подкрепяйки ги с цитати, трябва ли да пренебрегнем логическите принципи и законите на природата и на този етап да прекратим изследването си; или да се опитаме да продължим?
Въпросът е поетичен, но проблемът не е, тъй като не е подкрепен с цитати от древните източници. Тайните учения стигат само дотук, казват само толкова, не се осмеляват да преминат отвъд тази граница. Защото Абсолютът е там, откъдето и дума, и мисъл рикоширайки се връщат обратно, неспособни да го достигнат. Като приложим логиката, нека се осмелим да продължим нататък и да заявим: Обичай оногова, обичайки когото, всичко става любов. Това божествено ниво на всеобхватна любов е щастието, принципът на Ананда, който е източник и на личното щастие. Ако внимателно подредим в кръг факторите: Битие – Съзнание – Щастие – Битие – Съзнание – Щастие и т.н., тогава няма начало и няма край. Съзнанието е между Битието и Щастието, ала е вярно и че Щастието е между Съзнанието и Битието, пък Битието също е между Щастието и Съзнанието. Това е вечната златна среда, но тя не е посредственост.
Без значение от кой фактор изхождаме, ако прескочим следващите два фактора в кръга, винаги ще стигаме пак до него. Прескачането обаче не е избягване, а овладяване, приемане, изучаване. Ако тръгнем от Битието, ще срещнем Съзнанието и Щастието. Ако тръгнем от Съзнанието, ще опознаем Битието и Щастието. Ако пък поемем първо от Щастието, тогава ще преживеем Битието и Съзнанието. Ако започнем от Щастието, като вървим напред, ще разберем Битието, а ако отстъпим назад – Съзнанието. Може би това е най-добрият метод: като започнем от Щастието или Любовта, можем да проумеем тайните на Битието и Съзнанието.
И така, за какво да мечтаем? Нима не за свещените принципи на Съществуването, Съзнанието и Щастието? Достатъчно е да служим на принципа на Щастието, защото, изхождайки от него, всичко може да се разбере. Като поливаш с любов корените на вселенското дърво, всеки клон, вейка и листо се подхранват и цялото дърво разцъфва.