Стар град, криволичещи калдъръми; тук още се усеща полъхът на миналото. Нужно ли е да се настройваме към историческата перспектива? Не знам, на мен историята ми е интересна, защото поставя в достатъчно дългосрочна перспектива нещата, които са актуални и днес, и защото големите въпроси в живота почти не се променят със смяната на историческите епохи. На стената на една къща има мемориална плоча с надпис: Преди двеста години еди-кой си генерал установи щаб-квартирата си в тази къща по време на военната си кампания.
Двеста години не са кой знае колко, преминават по-бързо, отколкото си мислим. Може и да не сме известни командири, та да поставят паметни плочи на местата на щабовете ни, и въпреки това си струва да действаме в такава многовековна перспектива. Колко поколения са се сменили за двеста години? И след двеста години кой ще чете тази паметна плоча? Кой ще помни делата ми? Ще издържат ли те на изпитанието на времето?
Човешкият живот трае около седемдесет години, приблизително колкото е очакваната средна продължителност на живота при раждане. Поколение обаче означава по-кратък период от време – тридесетина години. Унгарският език показва значително богатство и по отношение на назоваването на поколенията. Вероятно можем да си представим толкова поколения, колкото думи съществуват за тях. Ако умножим тези понятия за възрастовите групи по тридесетгодишната продължителност на поколенията, периодът от време, който обхваща езиковото познание, е онзи времеви хоризонт, в който можем да мислим отговорно за нашите предци и потомци.
Потомци сме на предците си, за да станем предци на своите потомци.
Така изразите, обозначаващи поколенията в унгарския език са: прапрапрапрадядо – прапрапрадядо – прапрадядо – прадядо – дядо – баща – аз – син – внук – правнук – праправнук – прапраправнук. Погледнато назад, това са шест поколения; 6 × 30 = 180 години. Погледнато напред, са пет поколения; 5 × 30 = 150 години. И ако вземем предвид всички тези поколения, включително и себе си, това прави общо дванадесет поколения, т.е. 12 × 30 = 360 години.
Когато бащата помага на сина си, и двамата се усмихват; когато синът помага на баща си, и двамата плачат. Докато разбера колко е бил прав баща ми, синът ми вече е достатъчно голям, за да ми противоречи.
Дори при ранно сключени бракове и ранно раждане на деца детето обикновено познава само прадядо си и прабаба си и само в много редки случаи някой може да познава прапрадядо си и прапрабаба си. При все това в унгарския имаме думи и отвъд прадядовците и прапрадядовците си, което означава, че границата на съзнанието е по-широка в сравнение с пределите на личното познанство. По отношение на предци и потомци езикът ни може да обхване три века и половина, което е неимоверно дълго време. Генетичните изследвания също доказват, че определени генетични маркери могат да бъдат проследени 12 – 14 поколения назад по време на ДНК тест. Това съвпада с времевата рамка на индийската традиция, според която просветлението и освобождението на даден човек имат благотворен ефект върху 12 поколения както назад, така и напред. Според стара унгарска поговорка едно дете има толкова „души”, колкото свои баби и дядовци е познавало. Веригата на семейните традиции, предаваща се през вековете, ни свързва с безкрайно много хора.
Какво са сложили в торбата ти? Героизма на твой предшественик военачалник, живял преди двеста години? Любовта на дядо ти към природата, строгостта на баща ти? Онова, което е твое лично бреме, трябва да го поемеш и да го носиш. Нещо повече, бъди благодарен за него; ала което не е твое – остави го, не продължавай да го мъкнеш със себе си. Не тъжи за това какво е попаднало торбата ти, а по-скоро се погрижи какво ще сложиш в торбичката на своя син. Двете най-велики неща, които можеш да дадеш на детето си, са корени и криле.