Един ден сетивата се скарали кое от тях е най-важното, като всички заявявали: „Аз съм най-важен, аз съм най-важен!”. Отишли ​​при своя баща Праджапати и попитали:

– Уважаеми господарю, кой е най-важният сред нас?

Той отговорил по следния начин:

– Най-важният сред вас е онзи, при чието отсъствие тялото най-много ще страда.

Речта си тръгнала и не се върнала цяла година, след което се прибрала.

– Как живяхте без мен? – попитала.

– Подобно на немия, който не говори, но диша с дъха, вижда с очите, чува с ушите, мисли с ума; така живяхме.

Тогава речта заела отново мястото си. След нея си тръгнали очите и цяла година не се върнали, а сетне се прибрали.

– Как живяхте без нас? – попитали те.

– Като слепец, който не вижда, но диша с дъха, говори чрез думите, чува с ушите, мисли с ума; така живяхме.

Тогава очите заели отново мястото си. След тях си тръгнали ушите и цяла година не се върнали, а сетне се прибрали.

– Как живяхте без нас? – попитали те.

– Като глух човек, който не чува, но диша с дъха, говори чрез думите, вижда с очите, мисли с ума; така живяхме.

Тогава ушите заели отново мястото си. След тях си тръгнал умът и цяла година не се върнал, а сетне се прибрал.

– Как живяхте без мен? – попитал.

– Като глупаво дете, което диша с дъха, говори чрез думите, вижда с очите, чува с ушите; така живяхме.

И умът заел отново мястото си. Тогава, когато диханието се наканило да си тръгне, останалите сетива на часа се втурнали след него, както разярен кон изтръгва кола на въжето, с което е вързан. Всички те го наобиколили и казали:

– Уважаеми господарю, остани! Ти си най-важният от нас.

Тогава продумала речта:

– Аз съм най-прекрасната, защото ти си най-прекрасният.

После продумали очите:

– Ние сме издръжливи, защото и ти си издръжлив.

И продумали ушите:

– Ние успяваме, защото ти успяваш.

И казал умът:

– Аз съм убежище, защото ти си убежище.

Оттогава те не се наричат реч, очи, уши или ум, а се наричат дихания, защото всичко това е дъх. (Чхандогя Упанишад 5.1.6-15)

*

Тази притча е човешка, много човешка. В човека също има желание за надмощие, състезателен дух, потребност да властва. При все това е нужно да се изследва от какво се състои животът. Коя е най-важната му съставка? А всичко останало, което зависи от нея, всъщност е същият този фактор.