Лежиш гол в подготвителната зала за операции, покрит само с лек чаршаф. Не ти е студено, ала въпреки това зъбите ти тракат – неволна реакция на съзнанието. Опитваш да се успокоиш: това е рутинна интервенция, нищо няма да се обърка; при все това те побиват тръпки. Вече сякаш плаваш във въздуха, наоколо допреди малко имаше бурна суматоха, макар шумът и тогава да не проникваше напълно до съзнанието ти. Сега цари тишина, очакване. Машините бръмчат, вентилация, дозиращо оборудване, нещо около теб жужи, звъни, бибипка.

Опитваш да се оставиш на витаенето из въздуха. Външният свят сякаш изчезва, вътре е спокойно и мирно, но някъде по средата, може би на границата между тялото и душата, между външния и вътрешния свят, се е стаил безсъзнателен ужас. Изведнъж вратата се отваря и сякаш си заобиколен от зелени марсианци, обаче интересното е, че те разговарят с теб. Носят спринцовка, знаеш, че това им е ежедневната работа, сочат нещо на ръката ти, прозвучават няколко нескопосани думи: Как сте? Всичко наред ли мина с подготовката? – но знаеш добре, че това е само, за да те разсеят. Опитваш да отговориш и с привидно ведър и безгрижен глас – който все пак леко трепери от неистовия ужас – стигаш до третината от намисленото изречение; и после край. Черен отрязък; няколко милиграма химикали – и пълно помрачение на съзнанието, блокаж; ни образ, ни звук. Теглото ти е внимателно измерено още при приемането ти за пациент, тъй като упойката се дозира на килограм телесно тегло.

Промяна на съзнанието? Не, това е изтриване на съзнанието. Хипнос е гръцкият бог на съня – благосклонно, но неуловимо същество. Той е син на нощта и близнак на смъртта: всяко заспиване е една малка смърт, а може би и смъртта е просто едно голямо заспиване? Той носи криле на слепоочията си; колко хубаво би било все пак да усещаше как слепоочията ти пулсират; но не усещаш нищо.

Събуждаш се следобед, всичко е още по-плаващо, отколкото преди операцията, замаян си. Другите пациенти в стаята те гледат странно; по-късно става ясно, че си крещял, когато са те върнали. Нито питаш какво си викал, нито те ти казват. Вибрирайки бавно, съзнанието ти ту е за малко оттатък, ту отново се връща, докато накрая окончателно остава тук. Следват болка и сън, сън и болка. Изгубил си няколко часа от живота си. Не можеш да разкажеш за тях.

От духовна гледна точка за какво става въпрос? За нещо, което те превзема. Принудително предаваш властта над съзнанието си на някого другиго. Други се разпореждат със съзнанието ти, нещо повече – с живота ти. При спешна ситуация по време на хирургическа намеса това е неизмеримо доверие от твоя страна, а погледнато от другата страна – пълна уязвимост.

Най-важното решение на човека е: на кого да предаде властта да го контролира? Дори и при липса на спешна хирургическа намеса това е сериозен въпрос. Загуба на съзнанието е възможна и при привидно будно състояние. Поддаваш се на дадено влияние и започваш да виждаш света, себе си и другите, както ти се диктува. Преподаването, образованието, идеологическото обучение, научната квалификация, информационният поток, но и собственият ти опит са част от един хипнотичен омагьосващ сън. Същинска магия те връхлита, този буден сън е дълбок, ала не ти носи отдих. Затова в духовните процеси осъзнаването се нарича пробуждане.

Когато те избутат вън от операционната, идваш в съзнание без някаква специална намеса; обаче от големия, ослепителен сън на живота нещо трябва да те събуди. Отмахни този сън и ще остане реалността. Ако приспиш съзнанието на някого с нарколептично сънотворно, няма да остане нищо. Да бъдеш под нечие влияние, означава буден сън или спяща будност. Макар човек да е съзнателно същество, той все пак действа предимно безсъзнателно. Но този, който се пробуди, ще види света по различен начин. Той ще се постави под друго влияние, понеже е сигурно, че човек постоянно е под някакво влияние. Не можеш да избегнеш това, но избери на кого ще позволиш да владее съзнанието и живота ти.