Пирамидата е изключително стабилна структура; в продължение на хилядолетия тя наблюдава хора, народи, цивилизации и култури, а дори и епохи, преминаващи в основата ѝ, като самата тя остава непроменена. Тази неизменност не е безжизнена скованост или неспособност за отклик, а по-скоро непоклатимата устойчивост на стабилността. Следователно пирамидата е стабилна система.
Редом с каменната пирамида, изправена в пустинята, нека разгледаме още една – пирамидата на съзнанието. И тук нямаме предвид пирамидата на психологическите потребности на Маслоу, чиято валидност е спорна. Ако беше вярно предположението, че задоволяването на непосредствените нужди и осигуряването на сигурност и комфорт са на първо място, а културните и духовните стремежи следват много по-нататък, тогава беднякът не би имал нужда от молитва или медитация. Пък точно когато е в затруднено положение, човек е склонен да се моли най-истински. Ала сега разглеждаме друга една пирамида, в която подреждаме съществуващите елементи в йерархична пирамидална система: от камъка към човека.
В основата на пирамидата на съществуването е самото съществуване. То е принципът, който обединява всичко съществуващо, а може би и несъществуващото. Неслучайно Аристотел е казал, че и това, което не съществува, също съществува – като несъществуващо…
Следователно съществуването е основата, най-широката равнина на пирамидата, чиято характеристика – битието – е универсално валидна за всичко. Системата класифицира съществуващите неща в четири категории: от минерален, растителен, животински и разумен порядък. Например камъкът е минерален обект, чието единствено измерение е именно съществуването. (Засега нека оставим настрана идеята, че камъните също са живи същества, които просто се движат много бавно и можем да кажем, че живеят в друго измерение…)
Следващият разряд е растителният свят, флората; един от неговите елементи е, да речем, дървото. Дървото съществува – така че споделя универсалния принцип – но в сравнение с камъка от предходното йерархично ниво, то проявява и признаци на органичен живот, тъй като расте, размножава се и се протяга към светлината.
Следващото ниво на съществуване е животинското, пример за което е конят. На нивото на съществуване на животинския свят се разкрива по-развита форма на интерактивно възприятие в сравнение с простото съществуване на камъка или с живото съществуване на дървото. В животинския свят към тези характеристики се добавя и усещането; така конят – и въобще животинският свят – съществува, живее и чувства.
Продължавайки нататък, следва категорията на разумното съществуване, чието типично олицетворение е човекът. Разумното битие обхваща всички предходни характеристики – съществуване, жизненост и усещане – като добавя към тях и разума, тоест онази форма на интелигентност, която познаваме като характерна за хората, без да оспорваме, че животните, а дори и представители на растителния свят също показват определени признаци на интелигентност. Следователно човекът, встъпил в равнината на разумното битие, съществува, живее, чувства и разсъждава. Очевидно е, че тази пирамида е изградена спрямо мярката на проявеното съзнание, мерилото ѝ е разумът, а на върха ѝ е мисленето.
Можем обаче да изградим друга пирамида – от самите хора. Един вял, унил човек, отдаден в плен на апатията, се лута на минерално ниво и е отражение само на простото съществуване. На следващото ниво е ненаситният човек, живото дете на природата, който неосъзнато преживява радостите и тегобите на физическия живот, тоест той съществува и живее; него можем да смятаме за човек растение. Ненаситността символизира не само прекомерното угаждане на инстинкта за хранене, но най-общо прекаляването с радостите на живота. А тази лакомия е твърде характерна за човека, тъй като животът е съпътстван и от голяма доза неудовлетвореност. Оттук само една стъпка води до жадния за наслади човек, който е отдаден единствено на чувствени удоволствия – тоест той съществува, живее и усеща. Това е човекът-животно. И на върха на тази човешка пирамида стои добродетелният човек, който не просто усеща, но и води смислен, разумен живот – тоест той съществува, живее, чувства и мисли.
Както в миналото върховете на пирамидите са били увенчани със златен пирамидион, така върхът на пирамидата на съществуването е човекът, а върхът на човешката пирамида е разумният и добродетелен човек. А ти къде стоиш? Как ще продължиш? Какво ли има отвъд човешкото съществуване?